— Нали през пролетта ти се търкаляше с Анна. Колко се замисляше за Сет, докато тя беше под теб.
Юмрукът на Кам се заби под брадичката му. Ударът отхвърли главата му назад, но не отслаби захвата му. Яростта замъгли разума му и той отблъсна Кам. После грозно изруга, когато Етан обви ръка около шията му.
— Овладей се! — нареди Етан. — И двамата, иначе ще ви хвърля във водата, докато се охладите — изрече, като се взираше навъсено в Кам. — Дръжте се като мъже, дявол да ви вземе! Сет имаше тежък ден. Още ли искате да го тревожите?
— Не, не искам да го тревожа — ядно отвърна Кам. — На тоя тук изобщо не му пука, но на мен, да.
— Отношенията ми със Сибил и грижата ми за Сет са две съвсем различни неща.
— Друг път!
— Пусни ме, Етан! — Понеже гласът на Филип беше спокоен и овладян, Етан го освободи. — Знаеш ли, Кам, не помня да си бил толкова загрижен за сексуалния ми живот, откакто и двамата бяхме хвърлили око на Джени Малоун.
— Вече не сме в гимназията, приятел.
— Не, не сме. И ти не си ми пазач. Никой от вас — добави и се премести така, че да може да вижда и двамата. Ще им обясни, защото за него е важно. Двамата са важни. — Изпитвам чувства към нея и ще изчакам да разбера какви точно са те. През последните няколко месеца направих доста промени в живота си и ви подкрепих в това, което искахте. Но, дявол да го вземе, имам право на личен живот!
— Няма да оспорвам това, Фил. — Етан хвърли поглед към къщата с надежда, че Сет е зает с домашните си или рисува и не шпионира през прозореца. — Не знам обаче какво ще е отношението на Сет към тази страна на личния ти живот.
— Има нещо, което никой от вас не взема под внимание. Сибил е леля на Сет.
— Точно това вземам под внимание — ядно изстреля насреща му Кам. — Тя е сестра на Глория и пристигна тук чрез лъжа.
— Пристигна тук, вярвайки на една лъжа. — Това беше съществена разлика, смяташе Филип. Жизненоважна разлика. — Прочете ли показанията, които прати по факса на Анна?
Кам изсумтя през зъби, пъхна палци в джобовете си.
— А-ха, видях го.
— Какво мислиш й е коствало да го напише, да знае, че до двайсет и четири часа целият град ще говори за това, за нея? — Изчака само за миг, забелязвайки, че Кам се поотпуска. — Колко още искаш да плати?
— Не мисля за нея. Мисля за Сет.
— Освен това тя е най-големият коз, с който разполагаме срещу Глория Делаутер.
— Мислиш ли, че ще удържи? — запита Етан. — Когато наистина се стигне до сблъсък?
— Да, мисля. Той има нужда от семейството си, от цялото си семейство. Така би искал и татко. Каза ми… — Филип се усети и се загледа навъсено към тъмните води.
Кам присви устни и се спогледа с Етан.
— Не се ли чувстваш малко особено напоследък, Филип?
— Добре съм.
— Може би си малко преуморен. — След като беше успял да нанесе само един удар, Кам смяташе, че има право да се позабавлява. — Мисля, че един-два пъти те видях да си говориш сам.
— Не си говоря сам.
— Може би си мислиш, че говориш на някого, който не съществува. — Сега вече се усмихна — широко и многозначително. — Преумората е голям убиец на ума.
Етан не успя да потисне самодоволното си кискане и бе възнаграден с втренчен поглед от Филип.
— Имаш ли и ти да казваш нещо за умственото ми здраве?
— Ами… — почеса се по брадичката той. — Изглеждаш малко напрегнат напоследък.
— За Бога! Имам право да изглеждам малко напрегнат! — Протегна ръце, сякаш да включи целия свят, който твърде често лягаше на раменете му. — Работя по десет-дванайсет часа в Балтимор, после идвам тук и се потя като някой роб на галера в работилницата. И това е, когато не си блъскам ума над счетоводните книги и сметките, или не си играя на домакиня в супермаркета, или се грижа Сет да си напише домашните.
— Винаги си е бил проклет — изсумтя Кам.
— Искаш ли да видиш какво значи проклет? — Филип заплашително пристъпи напред, но този път брат му се усмихна и разпери ръце.
— Етан просто ще ни бутне във водата. Аз обаче точно в момента нямам желание да плувам.
— Първите един-два пъти, когато ми се яви, мислех, че сънувам.
Объркан, без да е наясно дали му се иска да удари Кам, или просто да поседне за малко, Филип погледна към Етан.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Мислех, че говорим за умственото ти здраве. — Тонът му вече беше кротък, дружелюбен. — Хубаво е да го видиш отново. Тежко е да знаеш, че трябва да го пуснеш да си върви, но си заслужава.
Студени тръпки полазиха по гърба на Филип и той напъха разтрепераните си ръце в джобовете.
— Може би трябва да си поговорим за твоето умствено здраве.
— Смятахме, че когато дойде твоят ред, ще хукнеш към някой психиатър. — Кам отново се усмихна. — Или към Аруба.