— Не знам за какво говорите.
— Напротив, знаеш — спокойно изрече Етан, после седна на пристана с провиснали крака и извади пура. — Сега е твой ред. Изглежда ни кара в същия ред, по който ни взе при себе си.
— Симетрията — допълни Кам и се отпусна до него. — Щеше да му хареса симетрията на всичко това. За пръв път говорих с него в деня, в който се запознах с Анна. — Припомни си как я беше видял на другия край на поляната зад къщата с онова зашеметяващо лице и отвратително строг костюм. — Предполагам, че в това също има някаква симетрия.
Хладните тръпки продължаваха да пробягват по гърба на Филип.
— Какво искаш да кажеш с това, че си говорил с него?
— Водих разговор. — Кам измъкна пурата от устата на Етан и всмукна. — Естествено, помислих, че започвам да откачам. — Погледна нагоре, усмихна се. — И ти си мислиш, че започваш да откачаш, Фил.
— Не. Просто работя прекалено много.
— Глупости, рисуваш картинки и измисляш разни дивотии. Голяма работа!
— Върви на майната си! — Но въпреки това седна с въздишка на пристана. — Да не би вие двамата да се опитвате да ми кажете, че сте говорили с татко, който почина през март? Когото погребахме само на два-три километра от тук.
Кам му подаде пурата с усмивка.
— Да не би да се опитваш да ни кажеш, че ти не си?
— Не вярвам в такива неща.
— Няма голямо значение в какво вярваш, когато ти се случи — отбеляза Етан и си взе обратно пурата. — Последният път, когато го видях, беше в нощта, когато помолих Грейс да се омъжи за мен. Държеше пакетче с фъстъци.
— Исусе Христе! — промърмори Филип.
— Подуших ги така, както подушвам дима от тази пура, водата, коженото яке на Кам.
— Когато хората умрат, това е краят. Никога повече не се връщат. — Замълча за момент, изчаквайки пурата. — Ти… докосна ли го?
Кам наклони глава.
— А ти?
— Беше истински. А не би могъл да бъде.
— Или е вярно — подхвърли Етан, — или ние всички сме луди.
— Едва имахме време да се сбогуваме и не ни остана време да разберем — въздъхна Кам. Мъката му се беше притъпила и смекчила. — Отпуснал е на всеки от нас по още малко време. Ето какво мисля аз.
— Двамата с мама ни отпуснаха цялото време, когато ни направиха Куин. — Не може да мисли за това, каза си Филип. Във всеки случай, не и сега. — Сигурно му е дошло като гръм от ясно небе да разбере, че има дъщеря, за която изобщо не е подозирал.
— Искал е да й помогне, да я спаси — тихо продума Етан.
— Явно е разбрал, че е прекалено късно за нея. Но не и за Сет — довърши Кам. — Така че е щял да направи всичко възможно, за да спаси Сет.
— Неговият внук. — Филип се загледа как една чапла се надига и после безшумно се плъзва в тъмнината. И вече не му беше студено. — Сигурно е познал себе си в очите, но и е искал да получи отговори. Мислех си за това. Логичната стъпка за него би била да се опита да се свърже с майката на Глория, да поиска потвърждение от нея.
— Нужно е било време. — Кам се замисли. — Омъжена е, живее в Европа, а от това, което каза Сибил, не е била особено склонна да разговаря с него.
— И времето не му е стигнало — довърши Филип. — Но сега ние знаем. И ще го отстояваме.
Нямаше намерение да спи. Сибил си взе горещ душ, после се загъна в халата с намерение да допълни бележките си. Опита се да събере кураж и да се обади на майка си, да й обясни идеята си и да поиска писмено потвърждение на своите заверени от нотариуса показания.
Не направи нито едното, нито другото. Вместо това се отпусна на леглото и затвори очи.
Почукването на вратата я изтръгна от съня. Замаяна се изправи и потърси пипнешком ключа за осветлението. Прекоси салона и за малко да забрави да погледне през шпионката.
Когато го направи, въздъхна и издърпа резето.
Филип хвърли поглед на разрешените й коси, сънливите й очи и тъмносиния хавлиен халат и се усмихна.
— Е, нали ти казах да не се обличаш официално.
— Съжалявам. Заспала съм. — Разсеяно отметна косата си. Чувстваше се ужасно, особено след като той изглеждаше толкова свеж и бодър. И прекрасен.
— Ако си уморена, ще си запазя правото за друг път.
— Не… ако продължа да спя, после ще стоя будна до три през нощта. Мразя хотелските стаи в три през нощта. — Отстъпи назад, за да го пропусне вътре. — Само ще се облека.
— Не се притеснявай — отвърна той, улови я за врата и я наведе напред за целувка. — Вече съм те виждал гола. И при това гледката беше много приятна.
Както изглежда, каза си Сибил, възвръщането на достойнството й е все още непостижимо.