А след работа отново ще си я постави на пръста, помисли си Филип. Пръстените могат да се закачат на инструмент и да ти костват някой пръст. Но никой от братята му не оставяше пръстена си у дома. Запита се дали има някаква символика или някакво чувство за сигурност в това по същество през цялото време да носят в себе си доказателството за брака си.
После си каза защо ли изобщо се пита.
Тъй като Кам пръв беше влязъл в работното помещение, радиото не беше нагласено на бавните блусове, които би избрал Филип, а на оглушителен рок. Кам го изгледа невъзмутимо, докато той също си препасваше колан за инструменти.
— Не очаквах да те видя тук толкова свеж и подранил тази сутрин. Предполагах, че ще си легнеш късно.
— Не започвай отново.
— Само отбелязвам. — Анна вече го беше скастрила, когато й съобщи за връзката на Филип със Сибил. Трябвало да се засрами, не бивало да се намесва, трябвало да прояви известно разбиране към чувствата на брат си.
Предпочиташе да получава всеки ден по един юмрук в лицето от същия този брат, вместо разгорещена словесна плесница от жена си.
— Щом искаш да си с нея, твоя работа. Хубава е. Бих казал обаче, че е малко студеничка.
— Не я познаваш.
— А ти сигурно? — Кам вдигна ръка при вида на светналия му поглед. — Само се опитвам да я разбера. За Сет ще бъде важно.
— Знам, че е готова да направи всичко, което е по силите й, така че той да остане там, където трябва. Доколкото разбирам, тя е възпитавана от тиранични и ограничени родители.
— И богати.
— Да. — Филип се приближи до купчина дъски. — Да, частни училища, шофьори, частни клубове, прислуга.
— Малко ми е трудничко да я съжалявам.
— Не мисля, че търси съжаление. — Вдигна една дъска. — Каза, че искаш да я разбереш. Обяснявам ти, че се е ползвала с привилегии. Но не знам дали изобщо е получила поне малко обич.
Кам сви рамене и реши, че заедно ще свършат повече работа, така че хвана дъската за другия край, за да я поставят на място върху корпуса.
— Не ми направи впечатление на израснала в лишения. Стори ми се студена.
— По-скоро е сдържана и предпазлива. — Спомни си начина, по който го докосна предишната вечер. И все пак го правеше за пръв път. С усилие потисна неудовлетворението от мисълта, че не е съвсем сигурен дали брат му не е прав. — Само ти и Етан ли имате право на жени, които удовлетворяват едновременно страстите и разума ви?
— Не. — Кам нагласи краищата. Гласът на Филип издаваше неудовлетворението му… и нещо друго. — Не, не само ние. Ще поговоря със Сет за нея.
— Сам ще говоря с него.
— Добре.
— И аз държа на него.
— Знам, че е така.
— Преди не беше. — Извади чука, за да закове краищата. — Не толкова, колкото ти държеше на него, недостатъчно. Сега е различно.
— Това също го знам. — Следващите няколко минути работиха мълчаливо. — Въпреки това не го изостави — обади се Кам, когато дъската застана на мястото си, — макар да не държеше много на него.
— Направих го заради татко.
— Тогава и тримата го направихме заради татко. Сега го правим заради Сет.
По обяд скелетът на корпуса се беше позапълнил с дъски. Гладко извитата конструкция изискваше напрегната, продължителна и прецизна работа. Но това беше запазената им марка, решение, което предлагаше изключителна издръжливост на конструкцията и изискваше голямо майсторство от строителя.
Никой не би оспорил, че Кам е най-добрият от тримата в дърводелските работи. Но Филип смяташе, че не му отстъпва.
Да, помисли си и отстъпи назад, за да огледа външната обшивка или обвивката на корпуса. И той не му отстъпва.
— Взе ли нещо за обяд? — попита Кам, като надигаше една тубичка с вода.
— Не.
— По дяволите! — Изтри уста с ръка. — Обзалагам се, че Грейс е сложила на Етан някоя от нейните чудовищни порции обяд. Пържено пиле или тънки парченца препържени пушени гърди.
— Имаш си жена — подхвърли Филип.
Той изсумтя и вдигна очи.
— О, да! Представям си как искам от Анна да ми приготвя всеки ден пакет с обяд. Ще ме цапардоса с куфарчето си, докато изскача през вратата на път за работа. Ние сме двама — допълни замислено, — можем да надвием Етан, особено ако го изненадаме, когато влезе.
— Дай да караме по по-лесния път. — Филип измъкна от джоба си монета от четвърт долар. — Ези или тура?
— Ези. Който загуби, отива да купи.
Филип подхвърли монетата, улови я и разтвори длан. Орелът от обратната страна сякаш се хилеше самодоволно насреща му.
— По дяволите! Какво ще искаш?
— Голям хамбургер с кюфте, двойна порция картофи и два литра кафе.