Което, естествено, означаваше, че той е извършил нещо нередно. Винаги беше подозирала, че Рей Куин е бил доста буен на младини. Може би дори хипи. А всички знаят какво означава това!
Да пушиш марихуана, да участваш в оргии и да се разхождаш чисто гол.
Но това не е за разправяне пред Майката. Тази малка хапка може да почака за фризьорския салон.
— И че тази дъщеря е излязла по-буйна и от момчетата, които двамата със Стела доведоха у тях — продължи да нарежда. — Онова момиче в хотела сигурно е също…
Млъкна, когато вратата се отвори. С надежда за нов слушател тя остана очарована да види, че вътре влиза самият Филип Куин. Не само свежо подкрепление към аудиторията й, но и едно от действащите лица в толкова интересната пиеса.
Още щом отвори вратата, той разбра каква е темата на разговора или поне е била — преди да влезе. Възцари се тишина и няколко чифта очи се стрелнаха към него, после гузно се отклониха.
— Я виж, Филип Куин, май не съм те виждала от семейния ви пикник на Четвърти юли — изпърха насреща му Нанси. Див или не, той беше хубав мъж. Тя реши, че флиртуването е един от най-добрите начини да развържеш езика на мъжа. — Прекрасен ден беше.
— Да, беше. — Приближи се до щанда, като усещаше любопитните погледи в гърба си. — Искам два хамбургера, Майко Крофорд. С кюфте и с пуешко месо.
— Ще те обслужим, Фил. Младши! — извика към сина си, който подскочи, независимо че вече беше на трийсет и шест и баща на три деца.
— Да, мам.
— Ще оправиш ли тези хора, или цял ден ще си чешеш задника?
Той се изчерви, промърмори нещо и отново насочи внимание към касата.
— Днес в работилницата ли работиш, Филип?
— Точно така, госпожо Клеърмонт.
Зае се да избира пакет чипс за Кам, а после се върна на щанда за млечни продукти, за да реши какво кисело мляко да вземе за себе си.
— Не идва ли обикновено малкият да вземе нещо за обяд?
Той посегна и взе наслуки една кофичка.
— Днес е на училище. Петък е.
— Ама, разбира се — засмя се Нанси. — Не знам къде ми е умът! Много хубаво момченце. Рей трябва да е бил много горд.
— Не се съмнявам.
— Чувахме, че имало някаква роднинска връзка… доста близка.
— Доколкото си спомням, винаги сте били добре със слуха, госпожо Клеърмонт. Искам и две големи кафета, Майко.
— И с това ще те уредим. Нанси, вече разполагаш с предостатъчно новини за разпространяване днес. Ако продължаваш да се опитваш да измъкнеш нещо повече от момчето, ще пропуснеш часа си при фризьора.
— Не знам какво имаш предвид — намуси се тя и хвърли сърдит поглед към Майката, а после попипа косата си. — Но наистина трябва да вървя. Довечера с мъжа ми ще ходим на соарето с танци у Киуениън и трябва да съм в най-добрата си форма.
Наперено изхвърча навън и сви към фризьорския салон.
Майката присви очи.
— И вие останалите си имате работа. Младши ще ви направи сметките. Тук не е кафене. Ако искате да се размотавате и да зяпате, вървете навън.
Филип се закашля, за да прикрие напушилия го смях, докато няколко души изведнъж решиха, че имат друга работа.
— Тая Нанси Клеърмонт има по-малко мозък и от кокошка — заяви Майката. — Не стига, че от главата до петите се навлича като някоя тиква, ами дори не знае как да бъде малко по-деликатна. — Извърна широкото си лице към Филип и му се усмихна. — Е, няма да седна да разправям, че и аз съм не по-малко любопитна от всеки, но ако не можеш да се опиташ да измъкнеш информация от човека, без да се натрапваш чак толкова, просто си простак. Не мога да понасям невъзпитаните и глупави хора.
Младият мъж се облегна на тезгяха.
— Знаеш ли, Майко, мислех си дали да не си сменя името на Жан-Клод, да не се преместя в страната на виното, Франция, някъде по долината на Лоара и да си купя лозе.
Тя отново се подсмихна с блеснал поглед. Чуваше тази история — или някой от вариантите й — вече от години.
— Не думай.
— Ще наблюдавам как виното ми зрее на слънцето. Ще ям хляб и сирене. Ще бъде хубав, приятен живот. Но имам само един проблем.
— И какъв е той?
— Няма да има никакъв смисъл, ако и ти не дойдеш с мен. — Сграбчи ръката й и я целуна пламенно, докато тя се заливаше в смях.
— Ах, момче, опасен си! Винаги си бил! — Задъхано си пое дъх и изтри очи. После въздъхна. — Нанси е глупачка, но не е злобна, не го взема насериозно. Рей и Стела за нея бяха просто хора. За мен бяха много повече.