Току-що беше навършил четиринайсет.
Рей закотви лодката в едно тясно проливче. Задържа главата му, изми му лицето и после му предложи кутийка студена безалкохолна бира.
— Седни.
По-скоро се свлече. Ръцете му трепереха, стомахът му потръпна при първата глътка от кутийката. Рей седна насреща му, поставил големите си ръце върху коленете, с развени от лекия ветрец прошарени коси. Ясните му сини очи гледаха спокойно и замислено.
— Разполагаше с няколко месеца, за да се ориентираш в обстановката. Стела казва, че си се оправил физически. Силен си, здрав си, макар че това няма да продължи дълго, ако я караш по този начин.
Присви устни и дълго мълча. Във високата трева стоеше чапла, неподвижна като на картина. Въздухът беше прозрачен и хладен в късната есен, дърветата — оголени от листата, яркото синьо небе се простираше над тях. Вятърът рошеше тревите и прокарваше пръсти по водата.
Мъжът седеше и се наслаждаваше на тишината и гледката. Момчето се беше отпуснало с бледо лице и навъсен поглед.
— Можем да го изиграем по много начини, Фил — продума след време Рей. — Можем да станем много строги. Да те държим изкъсо, да те дебнем постоянно и да ти дърпаме поводите всеки път, когато се отклониш от пътя. Което всъщност правиш през повечето време. — Все така замислен, той взе една въдица и разсеяно постави на кукичката стръв. — Или можем да заявим, че експериментът ни се е провалил, и да се върнеш обратно в системата.
Стомахът му се присви и Филип трябваше да преглътне, за да потисне страха си.
— Не ми трябвате! Никой не ми трябва.
— Напротив. — Рей го изрече кротко, докато мяташе въдицата във водата. Концентричните кръгове се разпростряха до безкрая. — Върнеш ли се в системата, там ще си останеш. След още две годинки вече няма да е затворът за малолетни. Ще се озовеш в някоя килия с долни типове, от онези, които много ще си паднат по хубавичкото ти личице. Някой двуметров мръсник с ръце като пушени бутове ще те награби под душовете и ще те направи своя невеста.
Момчето отчаяно жадуваше за цигара. Като си представи картината, пот изби по челото му.
— Мога да се грижа за себе си.
— Синко, ще те прехвърлят помежду си като носна кърпа и ти го знаеш. Бива те в приказките и добре умееш да се биеш, но някои неща са неизбежни. До този момент си бил на дъното. Не си виновен за това. Но ти ще си отговорен за всичко, което става отсега нататък.
Отново потъна в мълчание, като стисна въдицата между краката си и после посегна за кутийка пепси. Без да бърза, издърпа капачето и отпи.
— Двамата със Стела смятахме, че сме видели нещо в теб — продължи след това. — И все още смятаме — допълни и отново погледна към Филип. — Но докато и ти не си на това мнение, доникъде няма да стигнем.
— Какво ви пука? — мрачно изрече.
— Трудно е да се каже в момента. Може би не го заслужаваш. Може би в крайна сметка пак ще се озовеш на улицата — да се занимаваш с дребни мошеничества и всякакви други номера.
От три месеца разполагаше с нормално легло, редовна храна и всички книги, които можеше да прочете — една от тайните му страсти. Мисълта да загуби всичко това предизвика нов пристъп на гадене, но момчето само сви рамене.
— Ще изкарам някак.
— Ако всичко, което искаш, е само да изкараш някак, твоя работа. Тук можеш да имаш дом, семейство. Можеш да имаш свой живот и да постигнеш нещо в него. Или да продължиш по пътя, по който си тръгнал. — Рей неочаквано посегна към него, така че Филип се подготви за удара, сви юмруци, за да отвърне, но той само издърпа ризата, за да открие белезите на гърдите му. — Да се върнеш при това — додаде тихо.
Момчето го погледна в очите. Видя съчувствие и надежда. И видя като в огледало себе си, кървящ в зловонната канавка, където животът не струваше и пукната пара.
Нещастен, уморен, уплашен, той отпусна глава.
— Какъв е смисълът?
— Ти си смисълът, синко — прокара ръка през косата му Рей. — Ти си смисълът.
Нещата не се промениха за една нощ, припомни си Филип. Но започнаха да се променят. Родителите му го накараха да повярва в себе си. За него се превърна във въпрос на чест да се справя добре в училище, да учи, да стане Филип Куин.
Предполагаше, че се е справил добре. Успя да скрие уличния гамен под лустрото на истинска класа. Успешно градеше кариера, имаше добре обзаведен апартамент с прекрасна гледка към пристанището и богат гардероб.
Изглежда бе затворил цикъла, прекарвайки отново почивните си дни в тази стая със зелени стени и масивни мебели, с прозорци с изглед към дърветата и мочурищата.