— Благодаря, че ме покани. — Сибил му подаде двете хартиени торби. — Можеш ли вече да приемаш подаръците?
— Да, предполагам. — После очите му се разшириха. — Всичко това?
Тя едва не въздъхна. Толкова много й напомняше за Филип.
— Ами всичко върви в комплект.
— Страхотно. Ей, това е Грейс. — Натоварен с чантите, той мина покрай нея, за да излезе на верандата.
Радостта в гласа му и щастливата усмивка на лицето му накараха сърцето на Сибил да се свие.
— Здрасти, Грейс! Здрасти, Обри! Ще кажа на Анна, че сте пристигнали.
Втурна се обратно вътре и остави Сибил пред отворената врата. Другата жена слезе от колата и се усмихна.
— Доста е развълнуван.
— Да, ами… — Видя как Грейс оставя първо една чанта на капака на колата, последвана от голяма тортена кутия, а след това посяга да освободи неспиращата да бърбори Обри от детската седалка в колата. — Да ти помогна ли?
— Да, благодаря. Само за момент, миличко. Ако продължаваш да се въртиш… — Усмихна се, докато Сибил се приближаваше. — Цял ден е неспокойна. Сет е любимецът на Обри.
— Сет! Има рожден ден. Правихме торта!
— Разбира се. — Майка й успя да я измъкне и я предаде в ръцете на изумената Сибил. — Имаш ли нещо против? Искаше да я облека с тази рокля, но с нея няма да успее да стигне до къщата.
— О, ами… — Сибил се озова очи в очи със сияещото, ангелско личице, а в ръцете й беше немирното малко телце, облечено в розови къдрички.
— Ще имаме празник — заяви й Обри и хвана лицето й в две ръце, за да си осигури пълното й внимание. — Като стана на три годинки, и аз ще имам празник. Можеш да дойдеш.
— Благодаря.
— Миришеш хубаво. Аз също мириша.
— Определено. — Сибил не можа да устои на тази щастлива, очарователна усмивка и се усмихна. Джипът на Филип спря зад колата на Грейс и напрежението й отново се възвърна, след като Кам се измъкна от предната седалка и й хвърли хладен поглед.
Обри радостно запищя:
— Здрасти! Здрасти!
— Здравей, красавице. — Кам се приближи, целуна леко Обри по комично нацупените й устнички, после впери стоманените си очи в Сибил. — Здравейте, доктор Грифин.
— Сибил! — Забелязал разменените хладни погледи, Филип бързо се приближи, постави ръка на рамото й и се наведе за целувката, която му предлагаше Обри. — Здрасти, миличко.
— Имам нова рокля.
— Много си красива!
Обри веднага протегна ръце към Филип.
— Отдавна ли си тук? — попита той Сибил.
— Не, току-що пристигам. — Загледа се как Кам внася в къщата три големи картонени кутии с пица. — Филип, не искам да причинявам никакви…
— Да вървим. — Хвана я за ръката и я поведе след себе си. — Трябва да открием рождения ден, нали, Об?
— За Сет има подаръци. Тайна са — изрече го шепнешком и се наведе по-близо. — Какви са?
— Ъ-ъ, не казвам. — Когато влязоха в къщата, я пусна на земята, и я тупна по издокараното дупенце. Тя започна да вика Сет и изтупурка към кухнята. — Всичко ще издрънка.
Решена да се справи, Сибил отново се усмихна.
— Аз няма.
— Не-е. Ти можеш просто да изчакаш и ще видиш. Отивам да си взема набързо един душ, преди Кам да източи всичката топла вода. — Целуна я. — Анна ще ти даде нещо за пиене — допълни и се насочи към стълбите.
— Чудесно. — Тя тежко въздъхна и се стегна, за да се изправи сама пред останалите от семейство Куин.
В кухнята цареше пълен хаос. Обри цвърчеше, Сет приказваше със скорост сто думи в минута, Грейс пържеше картофите, а Кам беше приклещил Анна до хладилника със сладострастен блясък в очите.
— Знаеш какво ми става, когато те видя с престилка.
— Знам какво ти става, когато ме видиш, че дишам. — И се надяваше това никога да не се промени. Но сега присви очи насреща му. — Долу ръцете, Куин, заета съм!
— Пържила си се над горещата печка. Непременно трябва да си вземеш душ с мен.
— Няма да… — Забелязала новодошлата, издуха косата от лицето си. — Ето те и теб, Сибил. — С движение, което на Сибил се стори много добре отработено и твърде ефикасно, Анна се извъртя и заби лакът в корема на мъжа си. — Какво да ти предложа за пиене?
— А-а… кафето ухае чудесно, благодаря.
— Аз ще пия бира. — Кам си измъкна една от хладилника. — И ще отида да си взема душ. — Отново отправи леден поглед към Сибил и бързо излезе от стаята.
— Сет, стой настрана от чантите — нареди Анна, докато изваждаше чаша за кафе. — Още не е време за подаръците. — Беше взела решение да не му позволи да отвори подаръците на Сибил преди края на вечерята. Прецени, че леля му набързо ще се сбогува и ще си тръгне, щом като приключат с този малък ритуал.
— Майчице! Това моят рожден ден ли е или какво?