— Почти свърших. — Обърна се към Грейс: — Ако не се грижи добре за теб и за малкия Куин тук вътре, ще му дам да се разбере.
— Ще ядем ли някога изобщо? — попита Сет, после спря и ги погледна. — Защо плачат Анна и Грейс? Какво е станало?
— Радваме се — подсмъркна Грейс и взе кърпичката, която Сибил измъкна от чантата си. — Ще си имам бебе.
— Наистина? Оу, оу! Супер, направо супер! Об знае ли?
— Не, двамата с Етан ще й кажем малко по-късно. Но ще отида да я взема, защото има нещо, което трябва да видиш. Отвън.
— Отвън? — Тръгна към вратата, но Филип застана решително на пътя му.
— Още не.
— Какво е? Хайде, дръпни се. Боже! Дай да видя какво има отвън.
— Трябва да му вържем очите — предложи Филип.
— Трябва да му запушим и устата — допълни Кам.
Етан грабна Сет и го преметна през рамо. Когато Грейс се върна с Обри, той намигна, намести гърчещото се момче и тръгна към вратата.
— Няма пак да ме хвърлите във водата! — В гласа му се долавяха уплаха и невъздържан смях. — Стига, момчета, водата наистина е студена.
— Не гледай — изръмжа Кам, когато той надигна лице от гърба на Етан.
— Ако опитате — предупреди Сет с искрящи от задоволство и предизвикателство очи, — ще повлека поне един от вас с мен.
— Да бе, да, големи приказки — побутна лицето му обратно надолу Филип. — Готови? — попита, след като всички се събраха на брега. — Добре, давай, Етан!
— Майчице, водата е ледена! — започна Сет, готов да се разпищи, когато младият мъж го спусна. Но го оставиха да стъпи на земята, обърнаха го и той се озова с лице пред красивата дървена лодка с небесносини платна, които леко потрепваха от вечерния ветрец. — Какво… откъде се появи това?
— От потта по нашите чела — иронично заяви Филип, докато момчето гледаше изумено лодката.
— За… кой ще я купува?
— Не е за продай — простичко отвърна Кам.
— За… за… — „Не може да бъде!“ — помисли, докато сърцето му биеше мъчително от надежда и изумление. — За мен ли е?
— Ти си единственият, който има рожден ден — напомни му Кам. — Не искаш ли да погледнеш по-отблизо?
— Моя е? — Най-напред го изрече шепнешком толкова щастлив и смаян, че очите на Сибил се насълзиха. — Моя?! — възкликна, докато се обръщаше. Щом видя радостта, изписана на лицето му, гърлото й се сви. — Ще остане за мен?
— Ти си добър моряк — спокойно отвърна Етан. — А това е много здрава лодчица. Устойчива е, но върви бързо.
— Построили сте я за мен? — погледът му се плъзна от лицето на Етан към Филип, към Кам. — За мен?
— Не, построили сме я за някой друг нехранимайко — леко го перна по главата Кам. — Какво мислиш? Върви да погледнеш?
— А-ха! — Гласът му потрепери, докато отново се обръщаше. — А-ха, мога ли да вляза? Да седна вътре?
— За Бога, твоя си е, нали така? — С пресипнал от вълнение глас младият мъж го улови за ръка и го издърпа на кея.
— Мисля, че това са мъжки работи — продума Анна. — Хайде да ги оставим няколко минути да се оправят.
— Толкова много го обичат. — Сибил остана загледана още малко, докато четиримата мъже се суетяха край дървената лодка. — Струва ми се, че не го осъзнавах напълно до този момент.
— Той също ги обича. — Грейс притисна лице до бузката на Обри.
И нещо повече, помисли си по-късно Сибил в шумната кухня. Беше онова изумление на лицето на Сет. Невъзможността да повярва, че някой го обича, че може да го обича толкова, че да разбере най-съкровеното му желание и да си направи труда да го изпълни.
Животът му, каза си унило, е бил разбит, объркан и после променен. Сега вече всичко беше уредено.
Мястото й не беше тук. Не можеше да остане тук. Не можеше да го понесе.
— Наистина трябва да тръгвам — изрече с добре заучена любезна усмивка. — Искам да ви благодаря за…
— Сет още не е видял подаръка ти — прекъсна я Анна. — Защо не го оставим първо да го отвори, а след това ще хапнем торта.
— Торта! — тупна ръчички по високото си столче Обри. — Да духаме свещите и да си пожелаем нещо.
— След малко — отвърна й Грейс. — Сет, заведи Сибил във всекидневната, за да можеш да отвориш подаръка си.
— Добре. — Изчака я да стане, после леко трепна с рамо и тръгна напред.
— Купих го от Балтимор — започна тя, ужасно смутена, — така че, ако не е подходящ, ако не ти харесва, Филип може да смени нещата за друго.
— Добре. — Измъкна една кутия от първата чанта, седна на пода и бързо разкъса опаковъчната хартия, която толкова внимателно бе избирала.
— Трябваше да ги завиеш във вестник — каза й Филип и я побутна със смях на един фотьойл.
— Дървена кутия — изрече озадачен Сет и сърцето й се сви от безразличието му.