Но този път смисълът на всичко това беше Сет.
Втора глава
Филип стоеше на предната палуба на още некръстената „Нептунова невеста“. Лично се беше потил приблизително четиристотин часа, за да я доведе от чертеж до завършен едномачтов платноход. Палубите й бяха от лъскаво тиково дърво, тя блестеше на жълтото септемврийско слънце.
Кабината представляваше истинска гордост за Кам, тъй като по нея бе работил предимно той. Беше изработена от дърво и по искане на клиента имаше място за спане за четирима души.
„Здрава е — каза си Филип — и е красива.“ С извития си корпус, лъскавите палуби и издължената ватерлиния е истинска наслада за окото. Първоначалното решение на Етан да използват при наковаването метода на плавния преход удължи с часове работата, но се получи истинско бижу.
Столичният педикюрист ще си плати хубавичко за всеки сантиметър от нея.
— Е? — попита Етан, пъхнал ръце в джобовете на избелелите си дънки и присвил очи срещу слънцето.
Филип прокара ръка по гладката като коприна повърхност на планшира — място, над което се бе трудил часове наред.
— Заслужава някое не чак толкова банално име.
— Собственикът има повече пари, отколкото въображение. Направо лети по вятъра. — Устните на брат му трепнаха и той леко се усмихна. — Мили Боже, наистина върви, Филип! Когато двамата с Кам я пробвахме на вода, не бях сигурен дали ще я върне обратно. Не бях сигурен дали искам да я върне.
Филип потърка брадичката си.
— Имам един приятел в Балтимор, който рисува. Повечето му работи са с чисто комерсиална цел — за разни хотели и ресторанти. Но отделно прави страхотни неща. Всеки път, когато продава някоя картина, вдига вой до бога. Мрази да се разделя с платната си. Досега не можех да го разбера.
— А и тази ни е първата.
— Но не и последната. — Не очакваше да изпитва такава… привързаност, намери накрая думата. Да се захванат със строителство на лодки не беше негова идея. Харесваше му да си мисли, че братята му го бяха принудили да участва в семейния бизнес. Беше им казал, че е неразумно, глупаво, обречено на провал.
След това, естествено, се включи и се споразумя за наема на сградата, подаде документи за разрешителни, поръча нужното оборудване. По време на строителството на това, което бе на път да се превърне в „Нептунова невеста“, измъкваше трески от пръстите си, лекуваше изгаряния от горещия креозот, киснеше във ваната, за да притъпи болките в тялото след тежката физическа работа.
Но пред готовия морски съд, който се поклащаше грациозно под краката му, беше принуден да признае, че всичко е било оправдано.
Сега щяха да започнат всичко отначало.
— Вие с Кам направете проект през следващата седмица.
— Ако трябва да се придържаме към твоя убийствен график, искаме корпусът да е готов към края на октомври. — Етан извади голяма носна кърпа и старателно изтри отпечатъците от пръстите на Филип по планшира. — Макар че имаме да свършим още една малка работа по тази.
— По тази? — присви очи той и смъкна слънчевите си очила. — По дяволите, Етан, нали каза, че е готова. Собственикът ще дойде да си я вземе. Канех се да приключа с документацията й.
— Само една малка подробност. Но трябва да изчакаме Кам.
— Каква малка подробност? — Неспокойно погледна часовника си. — Клиентът трябва да пристигне всеки момент.
— Няма да отнеме много. — Брат му кимна към сградата. — Ето го Кам пристига.
— Прекалено е красива за тоя простак — провикна се той, докато се приближаваше по тесния док с ръчна дрелка на батерии. — Казвам ви, че трябва да вземем децата и жените и да отплаваме към Бахамските острови.
— Достатъчно добра е за последната вноска, която ще ни изплати днес. Веднъж връчи ли ми попълнения чек, той е капитанът. — Филип го изчака да стъпи на борда. — А когато отида на Бахамите, не искам да ви виждам край себе си.
— Той просто ревнува, защото ние си имаме жени — обърна се Кам към Етан. — Дръж — връчи дрелката на Филип.
— Какво трябва да правя с това, по дяволите?
— Да я довършиш. — Усмихнат, Кам измъкна месингова табелка от задния си джоб. — Запазихме последната част за теб.
— Нима? — Трогнат, Филип пое табелката и се загледа как блести на слънцето.
— Започнахме я заедно — обади се Етан. — Стори ни се напълно справедливо. Слага се на десния борд.
Филип пое винтовете, които му подаде Кам, и се наведе над отбелязаните точки върху перилата.
— Трябва да го отпразнуваме. — Дрелката забръмча в ръцете му. — Мислех да взема бутилка шампанско — извиси глас над шума, — но сметнах, че само ще го похабите. Така че съм сложил три бири да се изстудяват в хладилната чанта.