Ще полудее, ако тя продължава. Ще умре, ако спре. Устата й беше гореща и неуморима — сякаш бе навсякъде. Тези изящни пръсти караха кръвта му да кипи във вените. По тялото му изби пот, докато тя се плъзгаше по него, блед силует в тъмнината.
Тя е всяка жена. Единствената жена. Нуждаеше се от нея както от самия живот.
Като насън, Сибил се изправи отгоре му, освободи се от дрехите си, изви гръб, отметна коси назад. Беше завладяна от свободата, властта, страстта. Очите й блестяха в мрака като очи на котка и го омагьосваха.
Снижи се и го пое в себе си бавно, смътно съзнавайки какво усилие му струваше да я оставя тя да определя темпото. Затаи дъх, после го изпусна със стон. Отново го затаи и отново въздъхна, когато ръцете му уловиха гърдите й, стискаха, завладяваха.
Поклащаше се с леки движения, мъчително бавни, възбуждайки се от властта. И не отделяше очи от неговите. Той потръпваше под нея с напрегнато между бедрата й тяло. Силен е, помисли си тя, толкова е силен, че да й позволи да го обладае според желанието си.
Плъзна длани по гърдите му, след това се наведе. Косата й покри лицата им, а устните й се впиха в неговите. Оргазмът премина през нея като вълна, която се заражда, нараства, после я помита и залива.
Той се вкопчи в бедрата й, пръстите му се впиха в тях, докато се извисяваше над него. Сега вече имаше само безумна скорост и ослепителна светлина, само страст и ненаситност. Не мислеше за нищо, дробовете му крещяха за въздух, а тялото му отчаяно се устреми към избавление.
И когато го достигна, то бе мъчително и прекрасно.
Тя сякаш се разтвори върху него, тялото й бе нежно и горещо — и гъвкаво като разтопен восък. Сърцето и биеше до неговото. Филип не можеше да проговори, не му достигаше въздух, за да изрече думите. Но тези, които напираха на езика му, бяха двете думи, които толкова внимаваше никога да не изрича пред жена.
Триумфът още догаряше в нея. Протегна се — мързеливо и доволно като котка, след това се сви до него.
— Ето това — измърка сънливо — беше както трябва.
— Какво?
Сибил тихичко се засмя и довърши с прозявка:
— Може и да не те уплаших, но те зашеметих.
— Няма спор. — Точно това е то, разбира се. Зашеметен от секс. Мъже, които започват да мислят за любов и изричат думите, докато са разгорещени и голи в прегръдките на жена, само си навличат неприятности.
— За пръв път ми харесва да се будя в три сутринта.
Сложи глава на рамото му, вече почти заспала, и промърмори:
— Студено е.
Филип се протегна и издърпа завивките. Тя улови един край и се зави чак до брадичката.
За втори път през една нощ Филип остана да лежи буден, загледан в тавана, докато тя спеше дълбоко и спокойно до него.
Осемнадесета глава
Навън едва просветляваше, когато Филип се измъкна от леглото. Не си направи труда дори да простене. Какъв би бил смисълът? Само защото почти не беше спал, а го очакваше цял ден тежък физически труд, не беше причина да се оплаква.
Обаче фактът, че няма кафе, си беше адски сериозна причина. Сибил се размърда, когато той започна да се облича.
— В работилницата ли ще ходиш?
— Да. — Прокара език по зъбите си и нахлузи панталона. Боже, нямаше даже четка за зъби!
— Искаш ли да поръчам закуска? Кафе?
Кафе. Самата дума прозвуча като песен на морска сирена в кръвта му.
Но той бързо грабна ризата си. Ако тя поръча кафе, ще трябва да говори с нея. А не смяташе, че разговорът ще протече както трябва, когато е в такова отвратително настроение. А защо беше в отвратително настроение? Защото не беше спал и защото в момент на невнимание тя бе успяла да преодолее защитните стени и го беше накарала да се влюби в нея.
— Ще пия вкъщи — отвърна с раздразнение. — И без това трябва да се върна, за да се преоблека. — Което беше и причината да стане толкова рано.
Чаршафите прошумоляха, докато Сибил се изправяше. Изгледа я с крайчеца на окото и посегна за чорапите си. Беше разрошена и съблазнително мека.
Да, много бе подла, наистина. Зашеметява го с уязвимостта си, ридае в ръцете му с вид на ужасно наранена и беззащитна. След това го буди през нощта и осъществява сексуалните му фантазии.
Сега пък му предлагаше кафе.
— Благодаря ти, че остана снощи. Помогна ми.
— На твоите услуги — отвърна й лаконично.
— Аз… — Прехапа устни, стресната и объркана от тона му. — Денят беше труден и за двама ни. Предполагам, че щеше да е по-разумно да не идвам. И без това обаждането на Глория ме извади от равновесие и…
Той рязко вдигна глава.