— Да. — Раменете на Сибил се освободиха от мъчителното напрежение. — Естествено, че разбираш.
— Със Сет беше различно — продължи Анна. — Още от първата минута ме развълнува. Не можах да се спра. Опитах се, но не можах. Мислила съм за това и искрено вярвам, че чувствата ми към него са съществували — просто са съществували още преди да го срещна. Били сме предопределени да бъдем част от живота на другия. Той е трябвало да стане част от това семейство, а това семейство е трябвало да стане мое.
Сибил пое риска и се отпусна на облегалката на дивана.
— Исках да ти кажа… че сте толкова добри с него. Ти и Грейс. Той има нужда от вас. Връзката между него и братята му е нещо чудесно. Силното мъжко присъствие е важно за едно момче. Но любовта, която му давате ти и Грейс, е също толкова необходима.
— Ти също имаш какво да му дадеш. Отвън е. Занимава се с лодката си.
— Не искам да го безпокоя. Наистина трябва да вървя.
— Това, че избяга снощи, беше разбираемо и приемливо. — Погледът на другата жена беше открит, спокоен и предизвикателен. — Но сега не бива да бягаш.
— Сигурно си много добра в работата си — заяви след малко Сибил.
— Адски съм добра. Иди говори с него. Ако успея да стана от стола в този си живот, ще направя кафе.
Не й беше лесно да прекоси ливадата и да се доближи до момчето, седнало в хубавата малка лодка.
Фулиш я видя пръв и хукна с лай към нея. Тя протегна ръка с надеждата да го възпре, но той изтълкува жеста й като милувка.
Козината му беше толкова мека и топла, очите му я гледаха с обожание, а изражението му толкова глупаво, че тя се предаде и се усмихна.
— Ти наистина си глупчо, а?
Кучето седна и започна да я потупва с лапа, докато тя не я пое за ръкостискане. Доволно, то се втурна обратно към лодката, където Сет наблюдаваше и чакаше.
— Здрасти. — Остана на място, като подръпваше въжето, на което се вееше малкото триъгълно платно.
— Здравей. Изкарва ли я вече в морето?
— Ами! Анна не разреши да изляза с някое от момчетата днес. — Леко сви рамо. — Като че ли ще се удавим.
— Но празненството мина добре, нали?
— Готино беше. Анна е малко изкрейзила… — Замълча и погледна към къщата. Тя наистина ужасно мразеше да използва неприлични думи. — Бясна е, задето Джейк се издрайфа в колата й, така че реших да се позавъртя малко насам, докато й мине.
— Вероятно така е най-разумно.
Настъпи напрегната тишина, докато и двамата се взираха в далечината и се чудеха какво да кажат. Сибил първа се обади:
— Сет, снощи не ти казах „довиждане“. Не трябваше да си тръгвам по този начин.
— Няма нищо. — Отново сви рамене.
— Не мислех, че ме помниш. Нито пък времето, когато бяхте при мен в Ню Йорк.
— Смятах, че съм си го измислил. — Беше прекалено трудно да седи в лодката и да гледа толкова нагоре. Излезе и седна на кея, като поклащаше крака. — Понякога сънувах разни неща. Например плюшеното куче.
— „Твое“ — тихо продума тя.
— Да. Тя не говореше за теб и затова реших, че просто съм си го измислил.
— Понякога… — Рискува и седна до него. — Понякога и за мен беше същото. Още пазя кучето.
— Запазила си го?
— Само то ми беше останало от теб. Ти беше важен за мен. Знам, че сега може да не изглежда така, но беше важен за мен. А не исках да бъдеш.
— Защото бях нейно дете?
— Донякъде. — Трябва да бъде откровена с него, да му даде поне това. — Тя никога не е била… добра, Сет. Нещо в нея беше объркано. Сякаш се чувстваше щастлива само когато нараняваше най-близките си хора. Не желаех отново да влиза в живота ми. Мислех да я оставя ден или два, а после да ви преместя в някой приют. Така щях да изпълня семейния си дълг и да защитя своя начин на живот.
— Но не го направи.
— Отначало си измислях извинения. А след това си признах, че й позволявам да остане, защото искам да бъдеш при мен. Ако й бях намерила работа, ако й помогнех да си намери апартамент и да си подреди живота, можех да те виждам често. Никога не бях… ти беше… — Пое дълбоко дъх и го изрече: — Ти ме обичаше. Беше първият човек, който някога ме е обичал. Не исках да те загубя. А когато се случи, станах пак същата, абсолютно същата, каквато бях преди да се появиш. Мислех много повече за себе си, отколкото за теб. Бих искала да се реванширам за това поне малко, като този път мисля за теб.