— Всяка жена знае кога е дошло времето да приеме това предложение. Има нужда само от основателна причина, от подходящ случай и от истински мъж.
Анжелика наклони глава и посегна към шията си. Беше й трудно да диша.
— Защо? Защо ми казвате това?
— За да ви прелъстя — отговори той и в гласа му трепереше отчаяние. — За какво друго?
— Не.
Когато я погледна, той видя в очите й смущение, а после неверие.
— Не ми вярвате, нали? Питам се защо…
— Трудно ми е да видя у вас повърхностния денди, за когото се представяте — обясни замислено тя. — Освен това знам от сигурен източник, че мъжете, които искат да прелъстят някоя жена, са склонни първо да я вземат и после да обсъждат положението.
Рейнолд се изправи бавно в целия си ръст.
— Май трябва да ви благодаря за комплимента, въпреки че е ужасно несправедлив. Но ако сте толкова сигурна в характера и мотивите ми, значи бихте могли да приемете помощта ми?
— Не смятам, че разполагам с достатъчно опит, за да преценявам постъпките на мъжете — отговори с извинителен тон тя. — Затова ще повторя още веднъж: моят отговор е не.
Тя се опита да се усмихне, но не успя, може би защото забеляза мъката в очите му.
— Боя се, че не мога кажа друго. Ще отида да събудя баща си.
Физическо желание и порив към насилие, предизвикани от неутолима жажда за отмъщение, пулсираха в мозъка му, но най-живото чувство в сърцето му беше тъга.
— Знаете ли, просто не мога да повярвам, че ще го направите.
В този момент Анжелика осъзна опасността и бързо отстъпи към вратата на кабината си. Той скочи след нея и стисна болезнено китката й. Чу изохкването й, усети съпротивата й, но не разхлаби яката си хватка. Отвори вратата на кабината и я бутна вътре, изпълнен с желязна воля и неустоима сила.
Анжелика прибра полите си и се втурна към отсрещната стена. Рейнолд затвори вратата и се обърна към нея.
Кабината беше твърде тясна, натъпкана със сандъци и чанти, обзаведена с тежки мебели. Бягството беше невъзможно. С една-единствена дълга крачка той можеше да се озове до вътрешната или външната врата, за да й препречи пътя. Леглото беше зад него, на тоалетната масичка гореше нощна лампа. Рейнолд видя, че младата дама отбеляза всички тези подробности, преди да вдигне глава и да го погледне право в очите.
Сърцето й биеше така силно, че вената на дългия, тесен врат се виждаше повече от ясно. Тя беше в капана и сега чакаше следващата му стъпка. Стегнати в безмилостната хватка на корсета, младите й гърди се вълнуваха уплашено, но изражението й издаваше смела решителност, а по очите й личеше, че обмисля как да се изплъзне.
Рейнолд направи крачка напред и Анжелика преглътна мъчително.
— Какво искате от мен?
— Не е ли очевидно? — Гласът му беше по-дълбок, отколкото бе очаквал, и по-мек от планираното.
— Не изглеждате като мъж, който се поддава на всяко изкушение, а още по-малко като човек, който не умее да владее страстите си.
— За разлика от мен вие сте недокосната като млада невеста. Откъде можете да знаете какво ме тласка към вас?
— Наречете го просто инстинкт. — Тя отмести поглед, но веднага се върна отново на лицето му.
Под този открит, настойчив поглед Рейнолд усети, че се изчервява — може би за първи път в живота си. Къде, по дяволите, се бавеше мадам Парнел? Тя трябваше да почука на вратата и да се развика възмутено, а после настоятелно да поиска от натрапника да възстанови честта на младото, невинно момиче. Предвид на компрометиращата ситуация, в която ги бяха заварили, той щеше да се подчини на закона на честта и да направи Анжелика своя съпруга. Имаше намерението да постъпи точно така. Ако продължеше с тази инсценирана от самия него драма, сигурно щеше да има и други причини да го стори.
— Според мен — заговори дрезгаво той, направи още една крачка напред и сложи ръка на кръста й, — в такива моменти на преден план излиза желанието.
Тя допусна ръката му да я притисне към коравите гърди, отвори устни и затвори очи. Устните им бяха само на два сантиметра едни от други, когато Рейнолд нарочно отпусна ръката си. С гъвкавостта на змия Анжелика се изтръгна от ръцете му и скочи към тоалетната масичка. Нещо сребърно блесна в ръцете й, някакъв предмет от ковчежето с тоалетни принадлежности, което стоеше на масата с отворено капаче.
Каквото и оръжие да беше намерила, то не можеше да бъде смъртоносно. От гърдите на мъжа се изтръгна тихо проклятие. Той се втурна към нея, протегна ръка, улови корсажа на роклята й и я измъкна изпод ниската масичка. Анжелика се завъртя, при което косата напада като копринена наметка по раменете й, и вдигна ръка.
Рейнолд усети пробождане във врата между вратовръзката и ризата. Без да обръща внимание на острата болка, той потърси китката й и я сграбчи светкавично. Без да полага особени усилия, принуди ръката й да се отпусне. Анжелика изплака и захвърли ножчето за отваряне на писма. Рейнолд изви ръката й на гърба и я принуди да падне с вик на гърдите му. Без да й причинява болка, той зарови пръсти в топлата, копринена коса, за да спре по-нататъшните й движения.