— А на мен не позволяваше дори леки целувки!
Ето какво било! Гордостта му беше наранена.
— Това е нещо друго — отговори спокойно тя.
— О, да! — изсъска той и тикна юмрук в лицето й. — Аз не съм Хардън, аз съм си аз. Но аз съм мъжът, който ще бъде твой съпруг, затова сега ще тръгнеш с мен, все едно харесва ли ти или не. — Ухили се грозно и продължи: — И след като плътската любов е започнала да ти харесва, ще се постарая да задоволя желанията ти, още щом те настаня в собственото си легло.
— Ти си отвратителен — отговори презрително Анжелика. — Ако си въобразяваш, че ще тръгна с теб след всичко, което ми наговори, сигурно си луд.
Тя се обърна, за да избяга от него, но ръката му се стрелна напред и я дръпна с такава сила, че тя политна към дървото и се удари в коравото стъбло. Главата й забуча болезнено и тя едва не изпищя.
Лорънс пристъпи по-близо и се притисна до мекото й тяло. Дъхът му опари ухото й, когато заговори дрезгаво:
— О, разбира се, че ще тръгнеш с мен, миличка. Хардън не е тук и този път си изцяло моя, без да се налага да наемам отново ония негодници, дето живеят край реката и постоянно се наливат с джин.
Анжелика едва си поемаше дъх.
— Ти си бил! Знаех си аз! Ти беше мъжът на улица „Галатин“, който стоеше в сянката и не смееше да се намеси в битката. Ти си наел братята Скагс, за да ме отвлекат. През цялото време си мислех, че е бил баща ми, без да взема предвид, че той никога не би ме изложил на такава опасност.
— Трябваше да те освободя от лапите на Хардън — промърмори той в напразен опит да се оправдае.
— Да, а как го направи и какво щеше да стане след това с мен, това нямаше значение, нали? — Гласът й трепереше от гняв. — Ти никога не си изпитвал към мен и капчица любов или привързаност. Уби онзи дребен сив плъх, който шпионираше за Рейнолд, за да не те издаде, нали? И нямаше да попречиш на Клем Скагс да се забавлява с мен, колкото си иска! Единственото, което те интересува, е „Боньор“. Още в Начез предположих, че е така, а сега го знам със сигурност.
— Ти сериозно ли смяташе, че аз, член на семейство Едингтън от „Догуул Хил“, ще се оженя за дъщерята на някакъв си картоиграч, без да имам основателна причина? — попита подигравателно той. — Ще ти кажа, че бях на прага на пропастта. Ще имам късмет, ако успея да удържа кредиторите си, докато получиш развод и стана господар на „Боньор“.
— Няма да стане — възрази със задоволство тя и се изтръгна от ръцете му. — Няма да видиш и едно пени от „Боньор“. Рейнолд е мой съпруг и това го прави законен господар на плантацията. Би трябвало да знаеш, че той ще стори всичко, което е по силите му, за да запази имота си. Та той само преди минути ми се закле, че никога няма да ми позволи да се разведа с него. Съветвам те да му повярваш.
— В такъв случай — изгърмя заплашително Лорънс, — в такъв случай ще се погрижа да останеш вдовица. И без това този начин е по-бърз, по-евтин и по-прост, отколкото да се разкарваме по съдилищата.
Пламтящ железен пръстен обхвана сърцето й, но тя не му обърна внимание.
— Правилно. И какво смяташ да направиш? Пак ли ще наемеш няколко главорези, които да го пронижат в някоя тъмна уличка? Веднъж вече се опита, но се оказа, че не е толкова просто.
— За съжаление не успях, но следващия път няма да бъде така — отговори злобно Лорънс. — Ще го убия, каквото и да ми струва това.
— Дори да го направиш, да не мислиш, че ще те последвам като кротка, безмозъчна овчица? Никога!
Лорънс обхвана с две ръце лицето й и я погледна заплашително в очите.
— Точно това ще направиш — зашепна в трескаво безумие той. — И ще ме молиш да престана, но аз няма да го направя, преди да свърша с теб. Ще станеш моя жена и ще бъдеш щастлива от това. Ще изпълняваш с готовност всяка моя заповед. Ще бъдеш постоянно на мое разположение и ще се държиш като най-долна курва, ако го поискам от теб. Ако ти позволя да родиш копелето на Хардън, ще го скриеш от мен, ако искаш то да оцелее. А щом поотрасне, ще го науча кой е негов господар и повелител.
Гласът на Лорънс режеше нощната тишина. В горичката нямаше никого, освен тях двамата. В първия миг наоколо беше само мракът, но в следващия миг се появи Рейнолд, изникна като сянка, дебнала в тъмнината. Гласът му прониза нощта, студен, твърд и режещ, преливащ от презрение.
— Какви подли заплахи, Едингтън. Ако носех пола или бях кърмаче, сигурно щях да се уплаша до смърт. Но аз помня много добре, че при последната ни нощна среща именно вие бяхте този, който си плю на петите.
Лорънс измърмори някакво проклятие и бързо пусна Анжелика, сякаш се беше опарил.
— Много добре — установи сухо Рейнолд. — Тъкмо щях да ви попитам какво търсите в имението на жена ми, макар че е очевидно. Търсили сте нещо, което сте изгубили поради собственото си невнимание. Не мисля, че ще го намерите тук, но ако се появи отнякъде, с удоволствие ще ви съобщя.