— Спестете си красивите думи. Аз залагам на сигурно.
Рейнолд свали жакета си и откопча маншетите на ризата си.
Хвърли бърз поглед към врага си и проговори презрително:
— Историята за мъжа, който се крие зад женски поли, започва да се обогатява… По дяволите!
Внезапната промяна в настроението му бе предизвикана от появата на сестра му. Изправена до парапета на галерията, Дебора обхождаше мрака с търсещ поглед. През отворената врата зад гърба й струеше ярка светлина. Тя откри много скоро трите фигури в горичката, събра полите си и се втурна надолу по стълбата. Майкъл, който бе излязъл след нея, побърза да я последва.
— Край на спокойствието — установи Рейнолд и в гласа му прозвуча неприкрито раздразнение. — Бедният Лорънс. Въпросът за това, кой ще получи наградата, остава открит.
Думите му се оказаха пророчески. Майкъл едва бе успял да слезе по стълбата, когато на входа се появи още един мъж. Той вървеше приведен и се олюляваше на всяка стъпка, но в позата му имаше безкрайна решителност. Анжелика спря да диша. Баща й беше станал от леглото си!
— Рейнолд! — изпищя Дебора, която почти бе стигнала до тях. — Какво става, за бога? Едно от момчетата каза, че Тит Жан е изнесъл дуелните пистолети. — Тя спря изведнъж и широките поли се увиха около краката й. Лорънс беше вдигнал пистолета си и го бе насочил право към сърцето й.
— Питам се — проговори злобно той и изгледа Рейнолд с крайчеца на окото си — дали ще ви зарадвам, ако забия един куршум в гърдите на тази млада дама.
— Не особено — отговори с пресекващ глас Рейнолд.
— А мен още по-малко — намеси се Майкъл и направи няколко крачки напред. Обърна се към Рейнолд и продължи укорително: — Трябваше да ме уведомиш. Не обичам, когато ме подминават.
— Имах си причина — гласеше мрачният отговор.
— Разбирам — прошепна виновно Дебора. — Не биваше да идвам тук, не биваше да се намесвам. Но не можах да се удържа.
Преди Рейнолд да успее да й отговори, в разговора се включи Едмънд Крю:
— Лорънс, какво правиш тук, за бога?
— По дяволите! — процеди през зъби младият Едингтън. — Вече започва да ми…
— Става смешно? — предложи бързо Рейнолд. — Вярно е, ситуацията е повече от абсурдна. Но трябва да знаете, че в Ню Орлиънс има хора, които посещават дуелите, както се ходи на театър или на опера. Затова запазете спокойствие, драги мой. Знайте, че за да доведеш до успешен край един дуел, е необходима известна доза равнодушие. Добрият дуелант не обръща внимание на зрителите… или поне се старае.
— Стига приказки! — изкрещя раздразнено Лорънс.
— Да разбирам ли, че още нямаш секундант? — обърна се Майкъл към приятеля си.
Рейнолд направи опит да се усмихне.
— Изглежда, че съм принуден да прибягна до тази предпазна мярка, макар че между хората на честта това не е необходимо. Ако Крю застане зад Едингтън, ще бъдем наравно, поне що се отнася до наличието на секунданти.
Бащата на Анжелика се изправи в целия си ръст и се поклони сковано.
— За мен е чест, господа.
Разбира се, това беше само формалност. Ако един мъж станеше секундант на друг, това не означаваше, че е на негова страна в спора или че му е задължен. Въпреки това Анжелика усети неловкост. Баща й и Лорънс бяха врагове на Рейнолд и сега се изправяха срещу него в смъртоносен дуел.
Едмънд Крю се покашля многозначително.
— Не е нужно да ми обяснявате правилата на един дуел, господа. Имам зад гърба си безброй подобни преживявания и ми се носи славата на превъзходен секундант. Мое задължение е да се погрижа дуелът да протече честно и почтено и да проверя оръжието на подопечния си. Освен това нося известна отговорност за поведението му. Не бива да допускам… безчестие.
Бащата и съпругът на Анжелика размениха многозначителни погледи, после Рейнолд кимна кратко и се обърна настрана.
— Напълно сте прав.
В този момент се върна Тит Жан, задъхан от бързане, с цяла купчина ножове в ръце. Настроението на присъстващите се промени. Започна официалната част. Всеки влезе в ролята си и започна да се държи с другите подчертано учтиво. Зрителите потискаха с усилия обзелото ги напрежение и чакаха началото на спектакъла.
Камериерът разстла на земята жакета на Рейнолд и нареди донесените оръжия. Странна сбирка от мазни и ръждясали ножове, целите на петна, отдавна не виждали вода и сапун. Дръжките бяха от дърво и кост, от говежди или еленови рога, от дялан камък. Някои изобщо нямаха дръжки. Общото между всички беше, че бяха остри и опасни.
Рейнолд, който имаше право да избира пръв, прегледа сбирката и посегна към един от най-качествените ножове с класическа форма и без всякакви украшения. Лорънс беше по-придирчив. Той претегли на ръката си няколко оръжия, вдигна ги високо, за да види остриетата им в здрача, и най-накрая избра нож, много по-тежък от този на Рейнолд, по-дълъг с почти десет сантиметра, с дръжка от кост и месинг и с назъбено острие.