Коминочистачът погледна зад себе си и се наведе за кестена. Без дори да изтрие калта, той го пъхна в устата си. Мъжът зад него го ритна силно и момчето падна на земята.
Калиста се намръщи, готова да извика на Саймън да спре каруцата, но коминочистачът бързо се изправи и избягвайки следващия удар, се втурна по улицата, преследван от господаря си. Очевидно беше свикнал да оцелява.
Ето това, помисли си Калиста, облягайки се назад, е същността на лондонското очарование и опасност. Най-големият град в света беше истински рог на изобилието по отношение на възможностите и отчаянието.
Калиста бе посещавала реформистки събрания заедно с Мариан Тапър — ексцентрична нейна приятелка, с която заедно бяха посещавали училище за млади дами. Методистите и квакерите там, заедно с такива, подобни на нея, имаха добри намерения, но не бяха практични. Аристократите земевладелци никога нямаше да приемат реформи, ограничаващи собствената им власт. Единствената истинска промяна можеше да бъде само политическа, ръководена от хора, достатъчно смели, за да извоюват парламентарна реформа.
Мъже като Джон Уилкс. Но какво се случи с него, помисли горчиво Калиста — три пъти го изключваха от Камарата на общините, въпреки че беше законно избран с мнозинство. Премиер-министърът, лорд Норт, управляваше като истински заместник на Джордж III, но размириците, които успя да потуши, скоро щяха отново да избухнат с пълна сила. А тя щеше да направи всичко възможно, за да подкрепи подобна кауза.
— Защо се цупиш, сестричке — попита я Саймън.
— Видя ли онзи коминочистач?
— Господи, не започвай отново. Главата ми се пръска!
— Така и трябва да бъде. — Калиста кръстоса крака.
— Мис Благочестие — измърмори Саймън.
Калиста се взираше, невиждащо, в една повлекана, завиваща зад ъгъла, под ръка с мъж, привел глава.
— Няма да е задълго, както изглежда. Как мога да осъждам порока и търгашеството, когато възнамерявам да се заема със самата му същност?
Саймън и Хенри се спогледаха при мрачната й забележка.
Хенри й каза нежно:
— Можеш да се откажеш. Ще се справим някак си. Наистина не искам да намесвам и теб, това ще скандализира обществото. Можем да наемем крупиета.
— По дяволите, имаме нужда от нея — намеси се Саймън. — Тя има дяволски късмет на карти.
— По-скоро умения — поправи го Хенри. — Остани в провинцията, ако това искаш, детето ми.
Но нима това е толкова лесно, помисли си уморено Калиста. Какво трябваше да прави: да си седи вкъщи и да гледа огъня или да работи, за да си върне откраднатите земи и добро име? Бе престанала да се интересува от мнението на обществото, когато то обърна гръб на Хийт. Освен това вече беше твърде късно. Стана късно, когато Дрейк Херик нахлу в дома й и разби и малкото спокойствие, което бе имала. Беше хвърлил ръкавицата в краката й, а на нея по й приличаше да я вдигне, отколкото да я стъпче.
— Не, Хенри — отвърна най-после. — Имам право на избор толкова, колкото и ти. Ако намериш подходящо помещение, изпрати ми известие у Мариан и аз ще дойда веднага. Но първо имам да свърша една работа. — Една работа, която не мога да свърша сама.
Жени без придружители рядко се допускаха в бизнес офисите на мъжете. Но с една от най-богатите лондонски вдовици за придружител, дори недостъпната сграда на „Херик Импортърс“ щеше да й отвори врати. Имаше усещането, че Херик може би ще откаже да се види с нея, но никой бизнесмен не би бил достатъчно луд, за да откаже среща с маркиза Нетъм.
Когато пред тях се показа огромната къща на Мариан, Калиста се уви по-плътно в наметалото и спусна качулката си ниско над челото. Лакеят, който се затича надолу по стълбите на къщата, се вцепени, когато видя кой слиза от каруцата. Бързо пробяга остатъка от разстоянието.
Сложи една кутия на паважа и й протегна ръка.
— Милейди, господарката каза да ви заведа в салона веднага щом пристигнете.
Калиста кимна царствено, както бе свикнала, когато преди толкова време — слизаше от богатата си карета. Без да се обръща, каза:
— Наслука, Хенри.
— Ще се видим още тази вечер, скъпа, ако не и по-рано. — Хенри взе юздите от ръцете на Саймън и изплющя с камшика. Конете се втурнаха напред.
Калиста влезе в къщата, изпълнена с уханията на пчелен восък, свежи цветя и сапун. Затвори очи, обзета от носталгия. Точно така ухаеше някога и нейният дом.
Преди да си отидат слугите.
Преди да се появи Дрейк Херик.
— Добър ден, милейди — обади се някакъв глас.
Калиста отвори очи и видя пред себе си сериозното лице на иконома.