Но забеляза, че на масата на Куотърмейн има едно празно място. Дрейк седна там. В главата му се оформяше план. Куотърмейн го изгледа.
— Вече започнах да раздавам.
— Тогава започни отначало. Има ли някой против да увелича залозите?
Останалите играчи погледнаха към мъжа с черната кадифена маска, очевидно искаха да видят очите му. Усмивката на Дрейк обаче беше ясна. В светлината на свещите зъбите му светеха като на хищник.
— На колко? — попита един смелчага.
— Какво ще кажете за хиляда лири за точка?
Мъжете ахнаха. Дори смелият младеж премига изненадано.
— Сигурно се шегувате.
Вместо да отговори, Дрейк извади една банкова разписка от джоба си и я попълни бързо, обръщайки я така, че всички да видят изписаната сума — петдесет хиляди лири. Това беше три пъти повече от годишния доход на повечето от присъстващите.
— Това би трябвало да покрие всичките ми загуби. Ако имам такива.
— Това е лудост! — извика един по-възрастен джентълмен. — Банката ще приеме ли такъв висок залог?
Всички се обърнаха към Куотърмейн. Красивото му лице беше замръзнало от изненада, но сега бавно се стопяваше от яростта.
— С удоволствие.
Всички играчи се надигнаха от масата.
— Прекалено е богат за мен — каза някой.
— Ненормални, всички са ненормални — добави друг, изпълнен с недоумение.
Дори младежът дръпна стола си.
— Баща ми ще ми отреже главата.
Останаха само Дрейк и Куотърмейн, вперили поглед един в друг над зеленото сукно на бойното поле. Когато Куотърмейн започна да раздава, Дрейк каза:
— Между другото, искам да ми дадеш лична гаранция. Този игрален дом не може да покрие подобен дълг, както и двамата знаем.
Куотърмейн имаше вид, сякаш ще се задави от ярост, но тъй като имаше толкова много зяпачи, той само кимна леко и надраска една разписка за дълг.
Дрейк се отпусна и взе картите си. Без съмнение, най-лошите карти, които някога му се бяха падали. Куотърмейн спечели раздаването с лекота.
И така продължи до края на първия сет. В края му Дрейк беше с четирийсет точки назад. Куотърмейн разбираше от карти, а и късметът очевидно беше на негова страна. Дрейк спря, за да отпие от виното си, виждайки зле прикритата радост на противника си.
С всяко ново раздаване тълпата около масата се увеличаваше. Но когато Дрейк усети един познат парфюм, почувства как хората правят път на някого и късметът започна да се променя. Знаейки, че Калиста стои тук, без още да я е видял, той вдигна поглед и й намигна.
Устните й трепнаха в усмивка, но тя сграбчи облегалката на стола. Кокалчетата на пръстите й побеляха. Загриженост за него или за игралния дом, чудеше се Дрейк.
— Още десет точки и ще се наложи да поиска допълнителна гаранция — подразни го Куотърмейн.
Дрейк прикри прозявката си.
— Както искаш. А аз пък имам една молба.
— Да?
— Бих предпочел да раздава мис Ралей.
Куотърмейн се вцепени.
— Не.
Калиста седна между двамата мъже.
— Да.
Тя спокойно размеси картите, но един по-внимателен наблюдател би забелязал, че ръцете й треперят леко.
Куотърмейн се надуваше като пуяк, после въздъхна дълбоко. Събра картите си с мрачно изражение.
Дрейк прикри задоволството си от хубавата ръка. Всичките четири аса бяха в него, както и два попа. Обявяването му беше смело, но все пак приемливо. Куотърмейн кимна вдървено. Трябваше да обяви по-ниско. И все пак загуби.
От този момент нататък преднината на Куотърмейн започна да се топи. Пет точки, десет, трийсет и тогава, с последното раздаване от последния сет, Дрейк поведе с десет точки. Куотърмейн отпи голяма глътка от виното си, изтри потното си чело и събра картите си.
В залата беше толкова тихо, че се чуваше шумоленето на картите. Зяпачите наблюдаваха, погледите им се стрелкаха от единия към другия играч, към напрегнатото лице на Калиста, после обратно.
Дрейк подреди картите си в недъгавата ръка без видимо усилие и прехапа устни. Не беше много добре. Все пак, ако изиграеше картите си добре, можеше да спечели ход и да изиграе дългата боя от кари. Започна с ниско каро, карайки Куотърмейн да мисли, че боята му не е силна. Стратегията свърши работа. До края на играта Дрейк водеше с двайсет точки.
Калиста внимателно изчисли резултата и го показа на Куотърмейн.
— Дължиш на мистър Херик двайсет хиляди лири.
Куотърмейн стисна челюсти и дръпна стола си назад.
— Секретарят ми ще се обади на твоя.
Дрейк кимна.
— Благодаря.
Куотърмейн тръгна нанякъде и Калиста го чу да вика:
— Саймън! Ела тук!
Разпозна леките, бързи стъпки на брат си.
Външната врата се отвори и затвори. Калиста погледна към Дрейк. В очите й се четеше тревога. Когато останалите играчи се разпръснаха, обсъждайки странната игра тази вечер, тя дръпна стола си назад.