Калиста направи реверанс.
— Ще се погрижа за това. — Тя му махна, когато каретата се отдалечи.
Може би ще дойда да прося до вратата ви, каза си тя, но топлата й усмивка беше искрена. Тя обаче замръзна на устните й, когато Дрейк излезе от къщата.
Чувстваше се странно да го вижда без маска. Но въпреки това Калиста знаеше, че по време на седмицата, прекарана при него, бе виждала истинския човек много по-често, въпреки че никога не сваляше маската си. Този безжалостен лорд с открито лице й се струваше истински непознат. Протегна му ръка от чиста любезност.
— Аз… Ще започна да събирам багажа ни утре.
Той не прие ръката й.
— Когато съм готов да ви накарам да се изнесете, ще ви уведомя.
Калиста вдигна брадичка под ледения му син поглед. А беше толкова топъл някога…
— Както желаете. Приятна вечер. — Тя се обърна, преди да е изгубила самообладание.
— Калиста, аз…
Тя сграбчи отчаяно вратата, неспособна да понесе съжалението в гласа му. И тогава се случиха едновременно три неща.
Той се обърна и посегна към рамото й, за да я спре; чу се пистолетен изстрел толкова близо, че тя подуши и мириса на барут; Дрейк тежко се отпусна върху нея.
Калиста се обърна, ужасена, и го хвана. Облегна се на вратата, тя се отвори и те паднаха вътре в къщата. Кръвта от лицето му се стичаше по ръцете и лицето й като сълзи.
Глава 12
Калиста ритна вратата, за да я затвори, и започна да вика слугите. Двама лакеи занесоха Дрейк в големия салон и го сложиха на едно дълго канапе. Калиста изтича нагоре по стълбите, за да вземе чантичката си с медицински принадлежности, процеждайки през зъби:
— Извикайте арабския доктор… Мисля, че се казваше Хасан.
Прислужникът хукна да изпълни заповедта й.
Калиста отново се върна долу и изми лицето на Дрейк. Почти не можеше да види чертите му през мъглата от сълзите си, но паниката й понамаля, когато видя, че куршумът само бе одраскал слепоочието му. Тя пусна кървавия парцал в купата с вода и зарови лице върху гърдите му. Ударите на сърцето му я успокояваха.
Ако той не беше толкова силен, тя нямаше сега да е изправена на прага на бедността.
Ако той не беше толкова силен, тя нямаше да го обича с цялото си сърце.
Когато той се размърда, тя изтри сълзите с ръкава си и се надигна. На лицето й грееше усмивка.
Той премига, после хвана главата си.
— Ох! Ти ли ме удари?
Устните на Калиста се изпънаха, но очите й бяха весели.
— Защо мислиш за това?
Дрейк я погледна, после се надигна.
— Някой стреля по мен. — Той трепна и отпусна глава на гърдите си, сякаш вратът му не можеше да понесе такъв огромен товар. — Изглежда, твоят знаменит партньор се е отказал от опитите си да ме победи честно.
— Това изненадва ли те? Аз бих си помислила, че следващото, което ще направи, е да нахълта в дома ти. — Калиста се зачуди защо това предизвика усмивка на устните му, но Хасан и Клайд влязоха в стаята, преди да е успяла да попита.
Клайд пребледня, когато погледна кръвта по главата и ризата на Дрейк.
Хасан спокойно премери пулса му. Погледна в очите му, после разгледа раната на слепоочието и затвори чантата си.
— Тази твоя дебела английска глава отново ти спаси живота. — Той наклони глава на една страна. — Сега ще имаш еднакви белези от двете страни. Много интересно.
Дрейк се втренчи в него, но Хасан спокойно скръсти ръце на гърдите си.
Клайд се отпусна на един стол. В очите му се четеше: „Нали ти казах!“
Калиста се изправи решително.
— Това не може да се остави така. Ще изпратя някого за властите.
Дрейк трепна и хвана главата си с ръце.
— Този, който се опита да ме убие, отдавна е избягал, а и няма да успеем да го свържем с Куотърмейн, дори и да го открием. Не. Ще се справя с това, когато аз реша, както аз искам.
Калиста въздъхна тихо.
— Както искаш. Изглежда си най-добър, когато работиш сам. — Тя се обърна, но спря, когато той извика след нея.
— Калиста! Моля те, почакай. — Той се изправи. — Аз… Благодаря ти за загрижеността. При тези обстоятелства едва ли бих могъл да очаквам нещо повече. — Пое си дълбоко въздух. — И моля те, не затваряй игралния дом заради мен. Не съм го искал, няма и да го поискам.
Тя се обърна бързо.
— Но… Не разбирам. Това не е ли завършекът на плана ти? Да ни изхвърлиш на улицата? Особено след като аз няма да… — Тя млъкна и погледна към другите двама мъже.
Хасан я наблюдаваше с интерес, Клайд — с някакво предчувствие, изписано на лицето му. Дрейк изскърца със зъби.
— Това е последният път, когато отварям дума за това. Не мога да ти позволя да останеш без средства за препитание. — Той й се поклони леко и лицето му се изчерви при това конфузно признание. — Желая ти приятна вечер. Съжалявам за клюките, които ще плъзнат след тазвечерните ми думи. Ако пуснеш обява във вестниците, сигурен съм, че игралният ти дом отново ще се напълни. Повече няма да ти създавам грижи. — Той се обърна и излезе.