Усмихнат, Хасан се поклони на Калиста, взе чантата си и последва Дрейк, поглеждайки през рамо към Клайд.
Клайд поклати глава и му махна с ръка. Хасан излезе.
Калиста се взираше в нищото, а в главата й отекваше едно изречение: Повече няма да ти създавам грижи… Повече няма да ти създавам грижи. Значи я оставяше на мира. Но защо го правеше, след като победата му щеше да бъде пълна, когато си вземеше дома, който бе построил баща му?
Калиста се стресна, когато Клайд хвана отпуснатата й ръка. Дори не бе забелязала, че той е още тук.
Той промълви:
— Благодарен съм, че възрастта не е забулила напълно разсъдъка ми.
Калиста премига объркана.
— Знаех, че си е намерил майстора с вас — каза просто Клайд. — Ако не е прекалено нахално от моя страна, бихте ли ми отговорили на един въпрос?
Калиста затвори очи и извърна глава. Знаеше какво ще я попита, преди да го е казал.
— Обичате ли го?
Думите излязоха от сърцето й, тя нито искаше, нито можеше да ги спре.
— С цялото си сърце.
Клайд въздъхна дълбоко.
— Хвала на Бога. Тогава трябва да отидете при него. Не се и съмнявам, че веднага ще поръча поканите… — Той млъкна, когато тя не се обърна, а остана така, привела рамене, с гръб към него.
— Не е толкова просто. Представяте ли си скандала, ако се омъжа за него? — Но можеш да спиш с него и никой няма да разбере, обади се един гласец вътре в нея, който й се искаше да послуша. Тя се обърна и Клайд видя измъченото й лице. — Що се отнася до мен, малко ме е грижа, но Саймън и Хенри…
— Да, някога. Но вече не — обади се един любим глас откъм вратата. Хенри влезе в стаята. Движеше се бавно, но изглеждаше решителен. — Слугите дойдоха да ме извикат, когато някой е стрелял по Дрейк. Той добре ли е?
На лицето на Клайд се изписа враждебност.
— Да, но не благодарение на вас.
— Това не е моя работа, уверявам ви.
— Не, но вие задвижихте всичко това с вашата алчност и ревност.
Единственото, което каза Хенри за свое оправдание, беше едно уморено:
— Грях, за който платих скъпо и прескъпо. Първо изгубих моята Мери, после изгубих дома си, земите си, богатството си. Последното с помощта на господаря ви. Кога ще спре тази омраза?
Думите му сякаш отпушиха бент у Калиста. Тя изведнъж пристъпи между двамата мъже. Болката и отчаянието бяха изчезнали от лицето й и то беше озарено от някакво вътрешно щастие. Тя вдигна ръка.
— Сега! Тази омраза ще спре сега.
Двамата мъже я погледнаха.
— Тази вечер Дрейк разкри пред всички кой е — каза Калиста на Хенри. — Не спомена името ти, въпреки че всички се досетиха, че става въпрос за теб. Тази вечер той ми каза — след като Куотърмейн изпрати хора да го убият… — гласът й заглъхна от натрупаните емоции — че няма да поиска правата си над тази къща. Че можем да продължим с игралния дом.
Очите на Хенри се разшириха.
— Но защо?
Двамата погледнаха към Клайд, очаквайки някакво обяснение за това, как врагът им се бе превърнал в техен благодетел.
Той се усмихна. Гневът му бе изчезнал след думите на Калиста.
— Само една сила във вселената може да надвие омразата. — Той кимна към Калиста. — А тази красива млада жена е истински пример за това във всичко, което прави.
Когато погледна към дъщеря си, върху лицето на Хенри се изписаха много чувства — гордост, объркване, разбиране, неодобрение и най-накрая — примирение. Той протегна ръце към нея.
— Обичаш ли го, дъще?
Тя ги хвана.
— Да, Хенри, обичам го. Толкова, колкото ти си обичал майка ми.
— Тогава иди при него. Въпреки действията му, от днес нататък никога повече няма да му пожелая злото. Давам ви благословията си. Аз ще те заведа до олтара на сватбата.
Калиста го прегърна, запечатвайки мига с целувка.
— Благодаря ти, Хенри. Чувствам се така, сякаш отново имам истински баща.
Хенри я прегърна в отговор, сякаш изведнъж бе разбрал, че собствените му действия бяха застрашили двайсетте години на добри дела, с които се бе опитал да компенсира най-грозната постъпка в живота си.
Клайд й предложи ръката си.
— С удоволствие ще ви придружа, милейди.
Калиста пое ръката му и тръгна с него, без да се обръща назад.
Бъдещето я зовеше.
Алекс Куотърмейн наблюдаваше от сенките как Клайд помага на Калиста да се качи в каретата. Саймън се олюляваше до него, пиян до козирката.