Тя само го погледна със зелените си като пролетта очи. Той пристъпи към нея, но се олюля, после се спъна в крака на един стол. Чу тихия й смях, но когато се обърна, нея я нямаше.
Чу шумоленето на коприна и вдигна поглед. Тя се изкачваше към спалнята му. Никога не я бе виждал да се движи по-бързо. Какво възнамеряваше да прави?
Той си пое дълбоко въздух, опитвайки се да се успокои. Къде, по дяволите, беше Клайд Имаха нужда от някой, който да присъства, за да им попречи да направят това, което и двамата искаха най-много на света. Проклет да е! Какво стана с набожността му сега, когато имаше най-голяма нужда от нея?
Дрейк отиде до едно огледало, завърза косата си и си облече сакото, решен да я заведе в къщата на Мариан веднага щом слезеше долу. Тъкмо оправяше вратовръзката си, когато някакъв шум привлече вниманието му.
Видя в огледалото това, за което мечтае всеки мъж. Извърна се.
Калиста ровеше в огъня. Беше разпънала една меча кожа пред камината.
Той обаче нямаше нужда от затопляне. Калиста беше облечена — всъщност почти облечена — с онази нощница, която й бе купил, за да я дразни. Бялата дантела беше изрязана ниско, почти падаше от раменете й и плътта й надничаше отвсякъде. Огънят осветяваше малкото, оставено на въображението му. Беше като мечта, превърнала се в действителност.
Притежаваше ли достатъчно смелост, за да я приеме?
Тя пристъпи безшумно към него, толкова близо, че усети топлината на тялото й. Не го докосна. Просто го гледаше с тези огромни нейни очи, които винаги го караха да мисли за нов живот. Слабините му отговориха на зова на природата. Тя се усмихна леко, когато видя реакцията му.
Започна бавно, една по една, да сваля дрехите му. Изумен, той я наблюдаваше с широко отворени очи. Ролите им този път бяха разменени. Сега тя го манипулираше. И с всяко нейно движение здравият разум си отиваше, както и мъжката му гордост.
Тя свали сакото му и го пусна в краката им.
— Ако аз те научих какво означава любовта, ти ме научи какво означава желанието. Няма да постъпиш добре, ако сега ме отхвърлиш.
След това тя разкопча ризата му, разтвори я и зарови лице върху гърдите му.
— Не ме интересуват блясъкът и тържествеността. Предпочитам да се оженим със специално разрешение веднага щом стане възможно. Що се отнася до смъртта на Дракона…
Сега започна да разкопчава панталоните му, да гали долната част на корема му, но без да го докосва там, където той копнееше да го докосне. Цялото му тяло се вцепени.
Усмивката й беше малко кисела, когато каза тихо и дъхът й погали лицето му:
— Подходящо е да сложим край на съществуването му тук, където започна всичко. Аз, например, ще тъгувам за него и ще се надявам, че толкова почтеният Дрейк Кимбал ще ми позволява да виждам моя звяр от време на време.
Калиста обви ръце около врата му и нежно, но настойчиво придърпа главата му към своята, докосвайки устните му. Съблече ризата му. Целува го, докато ръцете, които се опитваха да я отдалечат от него, трепнаха и легнаха върху раменете й, после я притиснаха по-близо.
Последните остатъци от решителността му изчезнаха, когато езикът й се плъзна между отворените му устни. Той изстена и я притисна към себе си, отговаряйки на дразнещия й език със страст, която промени нежността на прегръдката им.
До този миг тя успяваше да запазва самообладание. Но сега истинската сила на желанието, което бе сдържал толкова дълго, разчупи бента на въздържанието му. Истинска вълна от страст избухна от него и я заля.
Шепнейки името й, той се надвеси над нея, а устните му я водеха през малката сексуална прелюдия на напредването и оттеглянето. Език, устни, ръце я молеха, обожаваха я и искаха още, макар че тя отговаряше. Слабините му се притискаха към нейните, устните му пиеха нектара на нейните.
Коленете й омекнаха. Със стон, който би я изплашил, ако го обичаше по-малко, той я грабна на ръце и я понесе към стълбата.
Сложи я на леглото и посегна към това, което бе останало от дрехите му. Тя извърна глава.
Той замръзна.
— Искаш ли да спра?
Огромните й очи погледнаха първо лицето му, после широките, голи гърди и се спряха върху подутината, която панталоните едва прикриваха. Раменете й потрепериха от въздишката й. Тя се отпусна назад и вдигна ръце.
Той въздъхна бавно. Понечи да се освободи от панталоните си, но очите й се разшириха. Той се спря точно навреме. По дяволите, не знаеше какво трябва да прави с една девица, особено с жена, за която беше достатъчно само да го погледне косо, за да се възбуди. Наведе се над нея, чувствайки се като идиот, отчаяно опитващ се да си възвърне самообладанието.