Тя се изкикоти.
— За първи път те виждам да се колебаеш. Или пък може би не ти харесвам?
Той се отпусна върху нея, притискайки я към леглото с тялото си, за да го почувства.
— Знаеш достатъчно за мъжете, за да разбираш, че нямаше да съм в това състояние, ако не ми харесваше.
— Тогава какво чакаш?
Дрейк хвана прекрасното й лице.
— Скъпа моя, за една девица първият път винаги е болезнен, а когато ме целуна долу, аз почти изгубих самообладание. Трябва да карам бавно и внимателно.
— Тогава защо не ме оставиш аз да водя?
Той се опули. Дълбоко в зелените й очи проблесна искра. Всеки момент щеше да избухне пожар. Той го разбираше, дори и тя да не можеше. Как бе възможно тези невинни ръце да го галят, без да реагира. Но пък как въобще можеше да й откаже нещо?
Преглътна.
— Както искаш.
Тя го блъсна леко и го накара да легне. Панталоните му се плъзнаха още малко надолу. Той знаеше, че космите по слабините му се виждат, но сега тя водеше играта.
Изглежда, не й беше трудно да разбере правилата. Тя коленичи върху него и бавно започна да гали силния му врат. После продължи надолу по мускулестите му ръце и отново се върна нагоре, над гърдите. Всеки мускул от тялото му заповядваше да я вземе, да сложи край на това изтезание, но той бе очарован от изражението й, затова лежеше неподвижно, позволявайки й да си играе с него.
Засега.
Тя го галеше очарована. Въздъхваше, открила нещо ново, при всяка извивка на тялото му.
— Ако извадиш нож и започнеш да режеш, кой знае какво можеш да откриеш — изстена Дрейк. — Кълна се, че ще ме боли по-малко от сега.
Ръцете й спряха върху зърната на гърдите му.
— Не мога да се въздържа. Очарователен си.
И тя продължи изследването си, въртейки с пръсти зърната му. Дрейк положи огромно усилие, за да не извие тялото си от сладката болка, която го разтърсваше. Зърната му се втвърдиха и нежното й докосване беше повече, отколкото можеше да понесе.
Тя се наведе, за да целуне плоския му корем. Мускулите се стегнаха, но той успя да се въздържи. Жената, която бе желал сякаш от началото на света, сега беше в леглото му.
И той не можеше да направи нищо.
Дължеше й това малко отмъщение, но, о, боят с камшик му се бе сторил по-поносим. Слабините му вече крещяха за освобождение. Беше толкова погълнат от битката със самия себе си, че машинално надигна хълбоци, когато тя посегна към панталоните му. Те се плъзнаха надолу. Тя седеше настрани между краката му, толкова близо до това, което го правеше мъж. Трябваше само да я повдигне малко нагоре…
Дрейк сподави проклятието си и се опита да брои отзад напред на всички езици, които знаеше. Но тогава тя го докосна. Гърбът му се изви назад, когато жадната му плът подскочи в топлите й ръце.
Тя се стресна и се дръпна назад. Той положи усилие да не мърда, въпреки че никоя сила на земята не можеше да го накара да се отпусне. Този път трябваше да я погледне. Когато легна мирно, страхът в очите й намаля. Тя нежно го хвана с ръка и го погледна срамежливо. Той прехапа устни, но успя да се въздържи.
След като той не помръдна, тя стана по-настойчива, галейки го с удоволствие, което не знаеше, че може да изпитва.
— Как можеш да си толкова мек тук? Както аз — тук. — Тя вдигна отпуснатата му ръка към гърдите си.
— О, Боже! — възкликна той. — Целуни ме или ме убий. — Той хвана закръглената плът през плата и започна леко да я мачка.
Тя изстена и за първи път погледна лицето му внимателно. Понечи да слезе от него.
— Причинявам ти болка.
Той я хвана за раменете. Хлабавата нощница се плъзна към талията й, разкривайки гърдите й с всичката им прелест. От гърлото му се надигна тихо стенание, когато хвана гърдите й с ръце. Тя се вцепени, наблюдавайки го така, сякаш разбираше, че всеки момент ще се случи нещо. Но тогава той вдигна глава и езикът му започна да гали кадифените връхчета на гърдите й.
Сега беше неин ред да се извие. И без това учестеното й дишане се превърна в отчаяно задъхване. Той захапа едното зърно, докато се втвърди, после се нахвърли към другото.
— Сега разбираш ли болката ми? — попита той, прилепил устни до кожата й.
Тя се изви при докосването му и отвърна дрезгаво:
— Да. И знам какво да направя, за да й сложа край.
— Така ли? — Той се отпусна назад, предизвиквайки я.
Калиста се надигна. Все още разкрачена над него, тя се отпусна на колене. Вдигна ръце и свали нощницата, разкривайки великолепното си тяло. Той я поглъщаше с поглед, а сърцето му биеше толкова силно, че почти не я чуваше.
Тя изпъна дългия си, изящен крак до неговия и ги сравни.