— Най-накрая сме равни. — Това привлече вниманието му. Тя го изгледа предизвикателно. — Поне когато и двамата сме голи. Разбира се, ако искаш да докажеш мъжкото си превъзходство, можем да си разменим местата.
Той хвана един кичур от косите й и придърпа лицето й към своето, като отново се вцепени, когато усети влагата й върху тялото си. Трябваше да си поеме въздух, преди да отговори:
— Аз съм глина в божествените ти малки ръце, лисичке, и ти го знаеш. Ти печелиш.
Задържайки погледа й, той я притисна по-близо, по-близо. Леко я докосна между краката, усещайки, доволен, влагата.
Тя беше почти толкова нетърпелива, колкото и той. Обзе го радост, която не произлизаше само от тялото му. Тази нощ бе започнало нещо, което нямаше да спре, докато са живи.
Време бе да запечатат връзката. Точно когато хълбоците му докоснаха нейните, я чу да казва:
— Не, скъпи, и двамата печелим.
И тя продължи да го доказва, целувайки го дълбоко, като едновременно придърпваше ръцете му към хълбоците си, за да й помогне да намери правилния ъгъл. Той я намести леко, усети я как надига ханша си и го отпуска. При първото докосване от стиснатите му челюсти се изплъзна тих стон. Калиста се поколеба, после изви хълбоците си. Очите й се разшириха, когато усети как внушителната му мъжественост търси това, за което бе създадена. Той влезе съвсем леко, но я заболя.
Тя спря, смръщена, но тогава видя изражението върху лицето му. Главата му беше отметната назад, очите — затворени, устните — стиснати. Калиста прехапа устни, надигна се леко и се отпусна с цялото си тегло.
От гърдите й се надигна писък, но Дрейк се надигна на лакти и го улови с устни, оставайки неподвижен, за да й даде време да свикне. Никога устните му не са били толкова нежни. Напрежението го напускаше, докато се наслаждаваше на най-интимното нещо, което някога бе преживявал. Защото, когато го правеше с Калиста, участваше не само тялото, но и сърцето му.
Той промълви между целувките:
— О, скъпа моя Атина, мъдра, войнствена, целият съм твой. И тук ми е мястото. — Той гризна леко ухото й и добави с гърлен смях: — И тук мога и да остана завинаги.
Болката изчезна заедно с думите му, позволявайки на Калиста да разбере истинската същност на интимността. Тя стегна мускулите си, без да може да повярва, че е възможно така да стиска с тайния център на тялото си.
Дрейк за малко не се задави и отново се отпусна назад.
Калиста се усмихна.
— Това ти харесва, нали? — Направи го отново. — И на мен.
Усети някакво странно напрежение в долната част на корема си. Опита се да го поеме по-дълбоко, но пак не й беше достатъчно. Какви вълшебни неща правеше мъжествеността му. Ако бе знаела какво изпуска, щеше да го направи много по-рано…
Дрейк държеше здраво хълбоците й, отказвайки се от собствената си нужда да проникне още по-навътре в нея. Но когато тя започна да се вдига и отпуска върху него, като едновременно свиваше мускулите на влагалището си, очите му се отвориха рязко.
— Спри!
Тя се отпусна върху него. Задъхваше се.
— Защо?
Дрейк махна косите й от потното чело.
— Защото ми доставяш удоволствие, по-голямо от това, което мога да понеса.
Онази тънка усмивчица, която винаги го подлудяваше, разтегна устните й.
— Добре.
И тя започна отново, движейки се още по-бързо. Косите й се развяваха около раменете, гърдите й подскачаха.
Петите на Дрейк се забиха в леглото. Болката нарастваше, нарастваше и излизаше от контрол, но той усещаше, че ъгълът не е подходящ. Хвана я за хълбоците и я надигна.
Калиста едва успя да каже:
— Какво… — преди той да я отпусне отново върху себе си.
Пулсирането бе станало по-силно и тя се извиваше от нуждата да го облекчи, когато той я метна по гръб, разтвори краката й и притисна твърдата глава на желанието си към нея. Но не влезе, а просто я подразни леко, движейки се нагоре-надолу по нея.
Тя потрепери, когато той вдигна коленете й и стъпалата й стъпиха на леглото. Така тялото й образуваше нещо като люлка за хълбоците му и той се триеше в най-чувствителната част на тялото й. Калиста се опита да го накара да влезе в нея, но той само тихо се засмя. Все още триейки се в нея, наведе глава към гърдите й и започна да ги целува, докато тя не полудя.
Извиваше се под него, от устните й излизаха почти неразбираеми думи. Той пое с устните си тихите й стонове и ги направи свои дори когато я облада отново. Нежно, бавно, се сля с нея, карайки я да почувства непоносимата интимност, която само любовниците познават.
Калиста затаи дъх, когато той я изпълни. Сантиметър по сантиметър, докато се убеди, че вече не може да поеме повече. И въпреки това, някак си, той продължаваше да влиза по-дълбоко.