От какво се бе страхувала. Не можеше да си спомни, но спря да мисли, докато удоволствието нарастваше. Тя затвори очи, когато онова странно пулсиране започна отново. Този път обаче нямаше да й бъде отказано.
Нито пък на него.
Той бавно излезе, спря на входа й само за да проникне отново дълбоко. Наблюдаваше лицето й с очи, в толкова тъмен нюанс на синьото, че бяха почти черни. Явно можеше да чете някакъв скрит език, който тя не можеше да изрази с думи, защото се движеше точно така, както тя искаше.
Продължаваше да държи ханша й в ръце, оставяйки я подчинена на волята му, но тя разбираше на някакво примитивно ниво, че той е също роб, както и тя.
Дишането им ставаше все по-ускорено с всяко движение. Изгубиха всякаква представа за собствените си тела, устните им ги сляха в едно диво същество, борещо се да достигне края. Калиста усети как той се втвърдява още повече в нея.
Погледът й, изпълнен с живот, срещна неговия, когато тя инстинктивно се вкопчи в него за последен път. Тя изкрещя тихо, когато напрежението достигна връхната си точка и нещо разтърси цялото й същество. Дрейк изстена и натисна силно, усещайки най-дълбоката част на утробата й, за да й даде обратно живота, който бе накарала да се възроди в него.
Когато тя затвори очи, за да се наслади на това разтърсващо, могъщо удоволствие, Дрейк каза дрезгаво:
— Не! Погледни ме, Калиста.
Тя послушно отвори очи. В най-интимното положение, в което могат да се намират мъж и жена, Дрейк я благослови с течността на тяхното взаимно удовлетворение, като я гледаше в очите. Ако беше извикал от покрива на Уестминстър, че тя е негова, чувството за собственост, което изпитваше, не би било по-голямо.
А независимата Калиста, която се бе заклела никога да не оставя съдбата си в ръцете на който и да било мъж, му се отдаде с цялото си същество. Защото най-после бе разбрала основния урок на живота — истинските любовници получават само като дават.
Когато Дрейк се отпусна върху нея, тя го прегърна. От очите й се стичаха сълзи на щастие. Той усети влагата по бузите си и се надигна разтревожен.
— Причиних ли ти болка.
— Не. Просто никога не съм знаела… Не съм знаела, че може да е толкова…
Без да изпитва срам, той й позволи да види влагата в собствените му очи, преди да сложи главата й на гърдите си. Започна да гали косите й, докато телата им отново се успокоиха, после каза:
— Спал съм с много жени през живота си, Калиста, но никога не съм правил любов. Сега вече го разбирам. Да, ти си красива, но духът ти е този, който ме кара да се чувствам задоволен. Съжалявам, че ти причиних болка.
Калиста го целуна по устата, после скочи на крака и сложи ръце на хълбоците си.
— Е, няма ли да ми дадеш да ям? Не мога да живея само от любов.
Кобалтовият му поглед омекна, докато се плъзгаше по тялото й.
— Момиче, ако не покриеш това тяло, ще вечеряме първо на масата на любовта.
Усмихната, Калиста взе неговата нощница, облече я и запретна ръкавите й.
Той се намръщи присмехулно.
— А аз какво ще облека?
Беше неин ред да го огледа.
— Не се обличай с моята нощница… — Тя млъкна стресната, когато видя кръвта по члена му. Докосна и себе си.
Лицето му стана по-нежно откогато и да било.
— Най-хубавият подарък, който можеш да ми направиш. Ще му се радвам до края на живота си. А аз имам само едно скромно нещо, което да ти подаря, но място за сравнение няма.
Той отиде до скривалището си и извади нещо.
Жълтата роза блестеше в ръката му и намигаше, обещаваше щастливи дни.
— Моля те официално да станеш моя съпруга и искам да ти дам това.
Тя се втренчи в него и през ума й минаха епизоди от историята на камъка. Но умоляващият му поглед я накара да затвори очи. Тежкият камък се отпусна между гърдите й под нощницата му. Тя разтвори деколтето, за да види колието върху кожата си. Нощницата се отвори.
Дрейк я гледаше в дългото огледало и дишането му отново се учести. Колко пъти бе мечтал да я види така? Думите сами излязоха от устата му. Думи, които никога не бе възнамерявал да признае, дори на нея:
— Смятам, че е подходящо ти да носиш този камък, който е бил купен, после откраднат от любов към майка ти. Отне ми много време, но най-после разбрах какво е подтикнало Хенри да направи това, което направи.
Тя затаи дъх, когато докосна камъка.
— Обичал е майка ти с цялото си същество, така, както аз обичам теб. Би направил всичко, за да я спечели. — Гласът му стана толкова тих, че тя почти не го чуваше. — Точно както ще направя аз, с всичката си власт, за да те направя щастлива и да бъдеш в безопасност. Отмъщението за малко не ме погуби, но ти наистина успя да превърнеш един ранен звяр в щастлив мъж. Ти си моя, Калиста Ралей. Нищо и никога повече няма да застане между нас. От този ден нататък ще се посветя само на доброто.