Калиста погледна отново към камъка. Той вече не изглеждаше безжизнен и студен. Беше взел от топлината на тялото й, блестеше с радостта от бъдещето й. Червата на Калиста изкъркориха, но учудващо, тя изпитваше друг, по-дълбок глад. Бавно съблече нощницата и вдигна брадичка, за да го погледне в очите.
— Приемам. Хенри ни даде благословията си, така че вече нищо не стои на пътя ни. Не ме е грижа какво мисли обществото.
Дрейк премига изненадано, но тогава ръцете му се плъзнаха по гърдите й. Каза тихо:
— Почти съм в състояние да съжалявам Хенри Стантън, защото знам от собствен опит за силата, която жените от рода Ралей имат върху нас — бедните безпомощни мъже.
Калиста притисна хълбоците си към нарастващата твърдост в слабините му.
— Безпомощни?
— Безпомощни да ви устоят, дори и да го искат. — Дрейк я обърна, притискайки тялото си в нейното. Доволната й въздишка накара ноздрите му да трепнат. Докосна с устни гърдите й. — Калиста, боли ли те.
— Да, малко.
Той се отдръпна, разочарован, но тя само го хвана за ръката и го заведе до леглото.
— Но това е нещо като язденето, не мислиш ли? Колкото повече яздиш, толкова по-добре се чувстваш.
Тя го бутна на леглото и го яхна.
Мина доста време, преди най-после да вечерят.
Тъкмо приключваха вечерята си от хляб, сирене и плодове, когато откъм входа на тайното стълбище се чу тихо скърцане. Дрейк се вцепени.
— Тук са. Облечи се.
Той я побутна пред себе си към стълбите за спалнята, но върху лицето му не беше изписан страх, а очакване.
— Кой е тук — Калиста бързо навличаше дрехите си.
— Хората на Куотърмейн.
Дрейк облече ризата си, обу се и отново изтича долу.
Калиста го последва по-бавно. Когато стигна до последното стъпало, видя, че той пъха пистолет в колана на панталоните си и спокойно зарежда голяма пушка. Калиста пребледня.
— Не е ли по-добре просто да се махнем?
— Отдавна съм се научил, че когато бягаш от чакалите, те те изяждат. Трябва да си осигурим безопасност. Очаква ги голяма изненада. — Дрейк издърпа едно тежко бюро пред вратата на тайния коридор, точно когато се чуха тежки стъпки. — Калиста, ела зад мен. Знаеш ли как да зареждаш мускет?
— Не.
— Знаеш ли как да стреляш?
— Да, това го знам.
Дрейк й подаде пушката и сложи друга в скута си, за да я зареди.
— Пълна е с едри сачми. Просто я насочи към вратата, но не стреляй, преди да се покажат няколко човека. — Дрейк наклони глава и се ослуша.
Чу се далечният звук на затваряща се врата в другия край. Обяснението за странната му усмивка дойде, когато зад затворената врата се чу глуха експлозия. Отекнаха викове, после един мъж, облечен в черни дрехи, с белези от шарка по лицето, влетя в стаята.
— Приготви се — каза спокойно Дрейк.
Калиста си пое дълбоко въздух, за да успокои треперенето на ръцете си, подпря мускета на бюрото и се прицели. Още трима мъже се появиха след първия. Бързаха да избягат от дима и праха, изпълнили тайния коридор. Калиста натисна спусъка. Оръжието ритна и тя се облегна назад, но се съвзе достатъчно, за да вземе друг мускет.
Беше уцелила, но виковете на мъжете бяха не само от болка, а и от ярост, защото беше очевидно, че раните им са повърхностни. Прозвуча още един изстрел след командата на Дрейк.
Дрейк се изправи спокойно, насочил два пистолета към мъжете.
— Връщайте се обратно. — Той изгледа четвъртия човек и се усмихна. — За мен е чест, мистър Нортър. Не съм и предполагал, че сам ще си омърсите ръцете. Никога не съм и допускал, че ще напуснете малката си крепост. Все пак властите в Лондон ви преследват.
Феликс Нортър бутна грубо един от хората си и излезе на светло. Загледа се в откритото лице на Дрейк и премига. Но когато Дрейк размаха пистолета, той спря и се озъби:
— Ти си като котка, но току-що изтече и последният ти, девети живот.
— О, нима? — Дрейк погледна часовника си и отново размаха пистолета. — А сега се върни обратно като добро малко момче. Можеш да дойдеш, за да си поиграем, когато съм готов за това.
Лицето на Нортър почервеня от гняв. Той протегна ръка към ботуша си, но се изправи, крещейки, когато Дрейк простреля ръката му.
Димът забулваше лицето на Дрейк, когато той каза тихо:
— Моля, опитай отново. — Вторият пистолет беше насочен към сърцето на Нортър.
Пребледнял, Нортър се върна в коридора, бутайки хората си назад. Дрейк внимателно пристъпи напред, затвори вратата с крак и сложи резето. После избута тежкото бюро пред вратата и сложи още няколко мебели.