— И си сигурен, че Куотърмейн е отишъл в участъка и е попитал за престъпленията им с молба, като добър гражданин, да получи стоките си обратно?
— Такова е било извинението му, според дебелия съдия. Той е наистина добър човечец. Вече е много по-приятелски настроен, след като му достави най-търсения лондонски престъпник. Изгаря от желание да отговаря на всичките ми въпроси.
— И ти позволи да видиш Нортър?
Клайд кимна.
— Нортър е побеснял. Явно мисли, че Куотърмейн му е заложил капан, убеждавайки го да излезе от укритието си, за да се отърве от него. Изпълнен е с мисълта за отмъщение.
— Отлично. Върни се при съдията и му намекни леко, но така, че да си помисли, че идеята е негова, да сложи по-силна охрана на килията на Нортър. Ако оцелея, следващата стъпка на Куотърмейн ще е да убие човека, който може да докаже, че Алекс Куотърмейн не е идеалният гражданин, какъвто се опитва да се изкара. — Дрейк огледа втория пистолет — И ще падне в собствения си капан. Няма да е много щастлив в Нюгейт.
На вратата на магазина се почука силно.
Клайд се изправи бързо.
— Няма ли да се упражняваш днес? Ще ме изчакаш ли? Ще ти помогна да поставиш мишените.
Дрейк пъхна втория пистолет в кобура и ги заключи в една каса.
— Не са ми необходими упражнения за това, което смятам да направя.
Клайд се намръщи, но чукането се повтори и той тръгна надолу по стълбите. Отвори вратата и изръмжа:
— Не можете ли да четете? Затво… — Той млъкна изведнъж, вперил поглед в човека на стъпалото.
Дрейк надзърна над рамото му, също толкова изненадан.
Хенри Стантън, граф Суонлий, убиец на бащата на Дрейк, се поклони леко, вдървено.
— Добър ден, Кимбал. Мога ли да ви обезпокоя с кратка визита?
Дрейк отвори широко вратата.
— Мога да кажа едно за вас, Хенри Стантън. Вие все още ме изненадвате, което доста рядко се случва на останалите хора.
Клайд погледна между двамата мъже, но те се държаха вежливо, макар и нетопло. Свивайки рамене, той тръгна да си върши работата.
Хенри влезе и затвори вратата с крак.
— Приемам го като комплимент. От това, което разбрах, през живота си сте видели неща, за които повечето хора само могат да мечтаят.
— Или да се страхуват — допълни сухо Дрейк. В студения му тон се доловиха нотки от предишната неприязън, но той отстъпи назад и махна с ръка. — Какво мога да направя за вас?
— Не го заслужавам, но можете да ми помогнете да превърна сина си в мъж.
Дрейк се отпусна на един стол и махна на Хенри към друг.
— Откъде знаете, че не възнамерявам да го превърна в труп?
Хенри не реагира на предизвикателството. Просто наклони леко глава настрани, загледан в силното лице на Дрейк.
— Мътните го взели, толкова много ми напомняте за баща си. Ех, онези времена, когато работехме заедно в Индия! Преди… — Той промени тактиката си, когато видя как Дрейк се напряга. — Калиста не смята, че възнамерявате да убиете момчето ми, нито пък аз. Моля ви… Не, умолявам ви… да ми позволите да стана ваш секундант.
Устата на Дрейк увисна.
— Срещу собствения ви син?
— Не мога да измисля по-добър начин да стана жив пример за безсмислието на отмъщението. Омразата и ревността за малко не ме унищожиха. Не мога да позволя същото да се случи и на Саймън. Ако ме види там, до вас, може би шокът ще му помогне да осъзнае колко го е подвел Куотърмейн.
— О, ще се почувства предаден и ще ви намрази до края на живота си.
Само преди месец, дори само преди две седмици, Дрейк щеше да се възползва от това предложение, доволен да види как между бащата и сина зейва пропаст. Но сега не беше необходимо дори да затваря очи, за да види пред себе си лицето на Калиста. Щеше да посвети целия си живот на това върху лицето й да грее щастлива усмивка.
Този мъж беше направил от Калиста жената, която той обичаше. И само поради тази причина Дрейк почти бе готов да му прости.
— Не, Хенри. Вашето предложение е чест за мен, но това ще разбие сърцето на Калиста.
Хенри бавно се усмихна.
— Знам, че не възнамерявате да го убиете.
— Оставете мен и намеренията ми. Може да смятате проблема си за решен, Стантън. Може би никога няма да доживея да ви тормозя като ваш зет. Дочух, че синът ви е добър стрелец.
Хенри стана и отиде при Дрейк. Дракона бавно се изправи срещу врага, който сега се бе превърнал в съюзник. Когато Хенри протегна ръка, Дрейк я пое без никакво колебание.
— Простете ми — каза просто Хенри. — Ако времето можеше да се върне назад, бих дал живота си, за да го сторя. И до ден-днешен скърбя за баща ви. Кълна се.