— Истинско дяволче си.
Калиста се поклони дълбоко.
— Много добре. Може би си си намерила майстора. Ако Хенри успее в това налудничаво начинание, ти ежедневно ще предизвикваш неженени мъже да играят карти с теб. Ще направя каквото мога, за да помогна, разбира се, но доброто ти име ще пострада. Ти очевидно го знаеш и не те е грижа.
Калиста поклати глава.
— Престанах да се интересувам от мнението на обществото в деня, в който загина Хийт, защитавайки ме от клюкарите.
Мариан въздъхна и продължи:
— Както и да е, втората част от плана ти включва и мен. Дрейк Херик е изключително богат, изключително влиятелен и изключително странен. Отказал е посещение на всяка домакиня в Лондон. Дори никой не знае къде живее. Очевидно държи на тайнствеността. Не се и съмнявам, че доста ще се ядоса, ако нахлуеш в дома му, ако допуснем, че можеш да го откриеш.
Приятелката й определено го подценяваше, помисли си Калиста. Спомни си силата, която се излъчваше от него — от глезените до идеалната уста. Тя прикри потреперването си.
— Какво си чувала за него?
— Ширят се всякакви слухове, но малко се знае със сигурност. Само шепа хора са го виждали. Изглежда, обича да играе на карти, но само с бизнес партньорите си. Освен това никога не сваля маската си.
Калиста се намръщи. Беше си помислила, че е използвал маската си онази нощ в дома й само за да подсили ефекта. Този път тръпките, полазили гърба й, бяха по-силни. А тази драконовска маска наистина беше впечатляваща. Дали беше уродлив, или се страхуваше да не бъде разпознат?
Докато смилаше новополучената информация, решителността й се върна. Всеки човек, който се разхожда с маска и крие жилището си, трябва да има причина. Нещо, което може да бъде използвано срещу него. Дори и да имаше угризения относно изнудването, трябваше да ги превъзмогне. Той безцеремонно й бе отнел всичко, което й беше скъпо. Защо тя трябваше да се колебае да използва същата тактика? Отново се съсредоточи върху думите на Мариан, която продължи:
— Тези, които са разговаряли с него, казват, че излъчването и говорът му са като на аристократ, макар че никой не е чувал за благородна фамилия Херик.
— И аз бих се съгласила, че има благороден произход. Но както ти е известно, благородният произход и добротата рядко вървят ръка за ръка. — Калиста се изправи. — Е, времето лети. Да ти помогна ли да се приготвиш?
Мариан се надигна бавно.
— Ами ако изгубиш Парис? Знам колко много означава той за теб.
— Трябва да рискувам. Не мога да измисля никакъв друг начин да спечеля пари.
— Ако ми позволиш…
Калиста прегърна приятелката си, която беше с половин глава по-ниска от нея.
— Знам колко си щедра, но не мога да приема подобно нещо. Начинанието ще е рисковано, меко казано. А ако се разбере, че си съсобственичка на игрален дом, помисли само какъв скандал ще избухне.
— Знам. — Мариан я погледна мрачно.
Калиста се обърна и тръгна към вратата.
— Но аз самата вече съм си спечелила неодобрението на обществото — отглеждам сама състезателен кон, ръководя собственото си имение…
— Но нито едното не може да се сравни с притежаването на игрален дом. Как тогава въобще ще си намериш подходящ съпруг?
Калиста я изгледа с поглед, който накара Мариан да сбърчи нос.
— О, много добре, млъквам. Но може отново да се влюбиш… някой ден.
— Не.
Думата отекна в мраморния коридор, но красивото лице на Мариан беше замислено, докато тя се изкачваше по стълбите, викайки камериерката си.
Калиста не забеляза тревогата на приятелката си. Върна се в салона. Виждаше единствено лицето на Хийт, толкова ясно, сякаш не бяха минали две години, откак загина в дуел, защитавайки доброто й име. Хийт със засмените очи и любящото сърце. Калиста захапа кокалчетата на пръстите си, за да заглуши стенанието си.
Не, не се страхуваше, че може отново да се влюби. Животът й включваше само самата нея, Хенри и Саймън. Ако изгубеше репутацията си отново, нека бъде така. Нито мъката, нито благоразумието, нито дори страхът можеха да я спрат да си върне това, което беше нейно…
„Херик Импортърс“ се намираше в хубав квартал, на чистата улица „Ню Бонд“. Сградата беше голяма, в предната й част имаше луксозен магазин, в задната — склад и, както допусна Калиста, надничайки от каретата на Мариан, офиси на втория етаж. Денят беше мрачен и всички прозорци светеха.
Вратата на каретата се отвори. Мариан подаде на лакея една от елегантните си визитни картички.
— Предайте на мистър Херик, че го моля да ме приеме.
Той се поклони и изчезна във вътрешността на магазина. Чу се дрънчене на звънец и двете жени видяха през прозореца, че лакеят беше незабавно пресрещнат от някакъв чиновник. Младият мъж погледна навън, после забърза нанякъде.