— Петнайсет… Шестнайсет…
Устните на Джонсън се движеха, докато той броеше наум заедно с дуелистите. На двайсет някакво шумолене в дърветата го накара да се обърне. Небето бе просветляло и Джонсън видя слабото проблясване на стомана. На двайсет и пет той посегна към тази ръка, насочила пистолета към краката на Саймън.
Джонсън дръпна силно крехката китка. Калиста, цялата в черно, се показа иззад дървото. Очите й се бяха разширили от страх.
— Не! Просто искам да го раня, да дам шанс на Дрейк…
— Двайсет и девет…
— Шшт. Не го разсейвай, дете. — Джонсън я прегърна през раменете и внимателно измъкна пистолета от ръката й, когато дуелистите стигнаха до трийсет.
В настъпилата тишина оживя най-страшният кошмар на Калиста. Тя зарови лице в рамото на Джонсън, неспособна да гледа. Изви се вятър и между двамата мъже се надигнаха сухи листа, пречейки им да виждат. Саймън присви очи, вдигна пистолета си, пое си дълбоко въздух, прицели се, но беше очевидно, че сърцето не му позволяваше да го направи.
Междувременно, Дрейк се обърна настрани, вдигна сигурно ръка и изчака да види какво ще направи Саймън. Когато младежът стисна по-силно пистолета, за да стреля, Дрейк се обърна още по-настрани, започна да натиска спусъка на своя пистолет, и разпери широко ръка, за да не уцели.
Двата пистолетни изстрела изтрещяха едновременно. Дрейк се препъна назад и изпусна оръжието.
Калиста изпищя. Хасан погледна двамата мъже, взе чантата си и забърза към Дрейк, който стискаше ръката си.
Саймън потърка очи и се втренчи в противника си. Прокара ръка по тялото си, сякаш не можеше да повярва, че е невредим, после се обърна, за да види какво бе уцелил Дрейк — един надгробен паметник. Отново се обърна към Дрейк.
Изражението му се промени чак когато погледна към най-добрия си приятел.
Устните на Куотърмейн бяха стиснати разочаровано, когато Хасан вдигна ризата на Дрейк и почисти драскотината.
— Не е нищо сериозно, но все пак кърви — каза Хасан със своята напевна интонация.
Калиста изтича към Дрейк.
Хенри се облегна на едно дърво, коленете му бяха омекнали от облекчение. А Джонсън гледаше към Куотърмейн със зле прикрито отвращение.
Куотърмейн се обърна и отиде до каретата си. Без дори да попита Саймън как ще се прибере, той заповяда на кочияша си да побърза. Никой не се сбогува с него.
Сваляйки маската си за последен път, Дрейк погали бузата на Калиста, но очите му срещнаха тези на Клайд над главата й. Кимна леко. Клайд се качи на каретата на Дрейк и последва Куотърмейн.
Дрейк въздъхна и потърка брадичката си в косите на Калиста.
— Лисичка. Казах ти да стоиш настрана.
Калиста не спираше да обхожда тялото му с ръце. Когато най-после се увери, че наистина му няма нищо, тя отстъпи от него и видя, че Джонсън пъха пистолета й в колана си. Калиста му се усмихна с благодарност. Ето, че отново я бе спасил от едно глупаво, отчаяно дело. Тя отиде при него, без да знае, че Дрейк е видял какво бе направил. Дрейк се намръщи.
Калиста не забеляза.
— Благодаря ви, че дойдохте, сър. Ако не бяхте вие…
— Е, да, всичко това накара кръвта ми да закипи, заклевам се. Не бях виждал изгрева много отдавна. — Джонсън гледаше към слънцето, което тъкмо се показваше над хоризонта. Прозина се. — И хич няма да ми липсва обикалянето на бирариите.
Очите на Калиста се разшириха.
— Да не би да сте прекарали нощта със Саймън?
— Да. Срещнахме се и обсъдихме всичко, освен дуела, но успяхме да изпием доста бира през това време. — Джонсън погледна невинно в усмихнатите й очи.
Нищо чудно, че Саймън беше полупиян. Калиста направи реверанс.
— За първи път съм доволна, че Саймън обича чашката.
Джонсън се хвана за главата.
— А аз не съм.
Калиста се засмя. Погледна към брат си. Той разговаряше сериозно с Хенри. Хенри го побутна леко.
Саймън глуповато пристъпи към сестра си. Имаше вид на съвсем малко момченце.
— Извинявай, Листа. Сигурно си бях изгубил ума. Но Алекс ме убеди, че това наистина е въпрос на чест. Къде отиде той?
— В ада, да се надяваме — отвърна Дрейк и застана до тях. Обърна се така, че Саймън да види кръвта върху ръкава му. — Доволен ли си?
Саймън се изчерви.
— Притеснен. Благодаря ти, че не стреля по мен, след като те предизвиках така. Явно съм грешал по отношение на теб.
— Беше истинско магаре и добре го знаеш — рязко каза сестра му. — Убедена съм, че заради вас двамата тази сутрин ми се появиха първите бели косми. — Тя хвана здравата ръка на Дрейк. — А сега можем ли да се прибираме вкъщи?
Дрейк я целуна по бузата.
— Завързахме коня ми в подножието на хълма, в случай че се наложи да ползваме друг транспорт. Ще дойда да обядвам с теб, а ти ще ми разкажеш как така се озова тук и какво възнамеряваше да правиш. Но първо имам да свърша една работа.