— Първо отвори това. — Погледът му шареше по гърдите й над дълбокото деколте на нощницата. — Побързай.
Калиста разкъса хартията с треперещи ръце. Извади отвътре една книга. И ахна. Кожената подвързия беше изключително мека. Върху предната корица имаше портрет на нея и Дрейк. В ръцете й беше драконовата му маска, а той закопчаваше на шията й огърлицата с Жълтата роза. Ъглите на книгата бяха инкрустирани с рубини, диаманти и бисери. Тя отвори тежкия том и видя, че вътре е описана историята на Красавицата и Звяра. По-нататък имаше родословно дърво, където тя трябваше да напише имената на предшествениците им, а след това — празни страници, в които децата им да опишат собствените си съдби.
Очите й се замъглиха. Не би могъл да й направи по-скъп подарък. Сякаш държеше любовта им в ръцете си, съкровище, което беше още по-скъпо, защото бе спечелено трудно.
Дрейк я придърпа към гърдите си и притисна бузата й към сърцето си.
— Обичам те, красавице моя. Никога повече няма да мразя и да убивам. Вече приключихме една глава от книгата, но все още не сме постигнали истинската дълбочина на това, което можем да си дадем един на друг. — Той я целуна — нежно, дълбоко.
И ето, върху леглото, където едно малко момче бе видяло за последен път баща си в дома на предците си, те прогониха завинаги духовете от миналото. Може би някъде в отвъдното можеше да се чуе доволна въздишка. Сигурно някъде там Брайън Кимбал беше доволен, че синът му и дъщерята на Мери Ралей намериха любовта, която беше отказана на него.
Но Дрейк и Калиста Кимбал бяха прекалено заети с бъдещето си, за да се замислят за миналото…