— В леговището ви!
— … защото исках да разбера кой от образите ви е верният, преди да продължим с нашата приятна малка игра. — Той надигна брадичката й с облечения си в кадифе пръст. — Благоприлична лейди, наследница на сър Уолтър Ралей, или лудетината, която отглежда сама конете си, истинска дъщеря на Хенри във всичко, освен по име.
Не беше необходимо да го пита кое от тези впечатления се е затвърдило. При създалите се обстоятелства едва ли можеше да твърди, че е невинна. Освен това високата нравственост едва ли можеше да послужи на целите й.
— Порицание от човек, който се страхува да покаже лицето си, е доста парадоксално, трябва да признаете.
— О, определено. Но вие не ме разбрахте. Аз не порицавам. Всъщност съм много доволен да разбера, че сте също толкова неморална, колкото и вторият ви баща. Така мога да продължа с чиста съвест. — Красивата му уста бавно се придвижи към нейната.
Калиста вдигна крак и силно го ритна по кокалчето. Той трепна и тя бързо се измъкна от обръча на ръцете му.
— Ще отидете право в ада, ако позволите на „съвестта“ ви да ви води. А аз определено няма да ви последвам.
Една огромна ръка я хвана за талията, когато тя се обърна към вратата. Без никакво усилие, той я върна обратно, притискайки я толкова близо до себе си, че сивата й рокля се сля с неговите черни дрехи.
— Но ще го направите. Всяка жена, която има куче на име Цербер, би трябвало да знае, че не бива да пресича реката Стикс. Но сега, когато вече сте го направили, като Персефона, ще откриете, в крайна сметка, че дяволът понякога е стимулираща компания. Например…
Съдбата я очакваше върху устните му. Тя се опита да се отскубне, но това не свърши работа. Тя се вцепени, очаквайки да бъде насилена, но устните му бяха топли, подвижни, одобряващи. Цялата му мъжка фигура се притисна към нейната — от устните до глезените — коприната се сля с кадифето. Докосването му беше умело и опитно, а Калиста беше много по-невинна, отколкото той можеше да предполага…
Докосването на кадифето до лицето й беше еротично преживяване, тя стисна раменете му — облечена в коприна стомана. Устните му заглушиха изненаданата й въздишка и продължиха надолу по дългата й шия само за да се върнат, още по-чувствени, върху устните й. Целувката стана по-дълбока. Той хвана китките й и сложи ръцете й на врата си, надигна я от пода, устните му изтръгваха последните остатъци от съпротивата й.
Тя беше съвсем безпомощна. Стаята избледняваше пред погледа й, докато усещанията растяха. Беше минало толкова много време, откак за последен път се чувстваше топла, желана, че нямаше никакво място за борба, дори за отричане. Дори и враг, при това безскрупулен. Господи, този мъж умееше да целува! Тя отвърна на целувката му и дългите години на самота се стопиха в силната му прегръдка.
Той се изсмя тихо, дрезгаво, когато устните й се притиснаха по-силно към неговите. Протегна ръка и Калиста чу изщракването на ключалка. Вдигна я на ръце и тръгна към тайната стълба зад библиотеката.
— Спокойно, лисичке, няма нужда да бързаме.
— Хийт… — въздъхна тя. Устните й се притиснаха към мъжката шия, която й се струваше толкова позната, толкова вълнуваща. Хийт също обичаше ментови бонбони.
Той изведнъж спря. Краката й докоснаха килима и тя отвори очи. Той махна ръцете й от врата си и се отдръпна.
— Не ме наричай с името на любовника си — каза тихо, опасно. — Единственото име, което ще мълви устата ти, когато съм с теб, ще е моето собствено.
Думите му прогониха и последните паяжини на екстаза. Този мъж наистина беше демон. Само магьосник можеше да я накара да го сбърка, дори за миг, с нейния мил, почтен Хийт.
— Звяр! Ти никога няма да…
Той хвана наметката й и я дръпна близо до тази тайнствена, магическа маска върху лицето си.
— Може и да съм звяр, но виновен за това е вторият ти баща. Взех парите му, взех земите му, а скоро ще взема и дъщеря му.
Удари ръката му и той я пусна. Тя се уви в нараненото си достойнство като с наметало и се изпъна. Гордата кръв на поколения благородници поддържаше гърба й изправен.
— Тъй като очевидно обичате предизвикателствата, сър, каня ви на робер на пикет. Залагам коня си, Парис, срещу нотариалния акт за имението ми и пет хиляди лири.
Той се облегна на бюрото.
— Доста неравен бас, макар че Парис е брат на Еклипс. Но, страхувам се, че трябва да поискам още нещо.
Този блестящ поглед беше толкова изпълнен с мъжко желание, че тя изпита физическо усещане за допир там, където се спираше — върху устните й, гърдите, глезените. Престори се, че не разбира.
— Нямам нищо друго ценно, освен… — Погледна към пръстена на ръката си. Камъкът му беше голям, квадратен смарагд… Говореше се, че кралица Бес го е подарила на любимия си… преди да загуби благоволението й. Беше се заклела, че по-скоро ще умре от глад, отколкото да го продаде. Припряно го свали от пръста си и го сложи на дланта си, за да му го покаже.