— Имам това. Пръстенът принадлежи на семейството ми още от времето на сър Уолтър. Предполага се, че добрата кралица Бес му го е дала, заедно с имението в Ирландия. Това е единственото, останало ми от семейните скъпоценности.
Той го взе и го приближи до свещта, обръщайки го в различни посоки.
— Изключително качество. Но не го искам. — Върна й го. — Знаеш какво искам. — И отново този поглед, продължителен, собственически.
Калиста дръпна пръстена и си го сложи обратно.
— Има някои неща, които дори злият Дракон не може да притежава. Колко патетично, че мъж с твоето положение трябва да падне толкова ниско и да се пазари. Ако не те намирах толкова жалък, може би почти щях да те съжалявам.
Съскането на дъха му беше единственото предупреждение, преди да изпита истинската сила на драконовия гняв. Яростните му думи се изсипаха от устата му като пламъци:
— Съжалявай ме, ругай ме, мрази ме дори, но не можеш да направиш нищо, освен да забавиш онова, което стана неизбежно онази нощ. Не е необходимо да се пазаря, дори да те насилвам, защото ти сама доказа това в ръцете ми. Ще дойдеш при мен, и то съвсем скоро. И не защото си принудена да го направиш, а защото ще го поискаш.
Ужасена от това, което бе предизвикала, Калиста заотстъпва заднишком към вратата, но той следваше всяка нейна стъпка.
Гласът му заглъхна — не като заплаха, а като заклинание:
— Ние сме свързани, ти и аз, по начин, по който дори не можеш да си представиш. Аз ще те изпълня, наяве и насън, първо в мислите ти. След това ще изпълня тялото ти по пътя към сърцето ти. И най-накрая ще изпълня душата ти и ще те окова към себе си — напълно и завинаги. А дали това ще означава рай или ад, зависи само от теб.
Вратата, слава Богу, вратата Калиста хвана резето, но то се изплъзна от изпотените й пръсти. Той посегна към нея. Тя трепна, но чу как резето се освобождава. Той внимателно я премести и отвори вратата.
— Върви — промълви. — Приемам облога. Къде ще се срещнем?
Коридорът беше успокояващо широк. Калиста отстъпи още няколко стъпки назад. Помежду им разстоянието нарасна, а стълбите бяха само на няколко крачки. Вече се чувстваше в безопасност.
— О, маркиза Нетъм се съгласи да използваме дома й.
— Кога?
— Утре. В седем?
— Дадено. — Той се обърна към стълбите. — А, Клайд, тази прекрасна лейди сигурно е маркиза Нетъм. Много съм поласкан, че ме посетихте. — Той заобиколи Калиста и пресрещна Мариан на края на стълбището. Поклони се над ръката й. — Дрейк Херик, на вашите услуги.
Големите очи на Мариан поглеждаха ту към едната, ту към другата фигура: Калиста — толкова вцепенена и пребледняла, Херик — вежлив и съвсем спокоен. Тя се покашля и докосна наниза от перли на шията си.
— Страхувам се, че аз не се чувствам толкова поласкана. Посещението ми излезе доста скъпо.
Херик се усмихна.
— Перлите са първокласни, от Южните морета, но едва ли могат да се сравняват със собственичката си.
Мариан се усмихна. Очите й се опитваха да проникнат зад маската. Опитът й обаче беше неуспешен. Тя тръгна напред и хвана ръката на Калиста.
— Готова ли си, скъпа моя?
Калиста успя да кимне и тръгна към стълбите.
— Очаквам с нетърпение утрешния ден, лейди Ралей. — Херик отвори вратата на канцеларията си и изчезна вътре.
Калиста си пожела да си отиде със злия вятър, който го бе довял тук. Забърза надолу по стълбите, по-скоро да се добере до каретата. Късите крака на Мариан затопуркаха бързо, в опит да я настигне. Когато влязоха в каретата, Мариан я засипа с въпроси:
— Но откъде се взе той? Какво ти каза? Разбрах, че е приел облога ти? Изглежда ми доста очарователен, а не зловещ.
Калиста потрепери.
— Нямаше да кажеш същото, ако ни беше видяла само пет минути преди това.
— Настоятелен ли беше? — Мариан плесна с ръце. — Колко интересно! Ако се интересува от теб, може би ще се откаже от това безсмислено преследване.
Калиста се страхуваше точно от обратното. Гледаше през прозореца на каретата, без да вижда. Предупреждението му се бе врязало в съзнанието й. Той явно твърдо бе решил да спи с нея. Не се заблуждаваше, че намеренията му отиват по-далеч от това, знаеше също, че външният й вид е второстепенен в случая — истинският му мотив беше отмъщение. Той искаше да използва и опозори Калиста, дъщерята на Хенри, а не Калиста Ралей.
Стресна се, когато Мариан докосна ръката й. Ангелското лице на приятелката й беше по-сериозно отвсякога.