Тя погледна към смарагда на своя пръст и си помисли за любимия си кон, Парис. Не би могла да го продаде. Не още. Поне имаха къде да живеят. Но как можеше да помогне на семейството си да се измъкне от това дяволско положение, ако пастрокът й настояваше да я предпазва, спестявайки й тайната.
Молбите й не бяха помогнали досега, затова тя не каза нищо повече. Ако се нападаха един друг, това щеше да бъде в негова полза, не в тяхна. Тя коленичи и вдигна чинията и дървената лъжица.
Пастрокът й удари с отворена длан дървената щайга.
— Проклета да е нещастната му душа! Ще си плати за всичко това.
Калиста сложи приборите върху подноса.
— Бих си помислила, че ти е омръзнало да си отмъщаваш.
Графът погледна към събраните в спуканата купа кости.
— Проклет да е, само това ни остави — кости.
Калиста въздъхна и се насили да вземе собствената си лъжица. Поне един член от семейството трябваше да проявява здрав разум. И както обикновено, това беше тя.
— Какво си направил, че някой да те намрази толкова много, че да те преследва така? Теб и компанията.
— Не знам, казвам ти. Между другото, Британската Източно индийска компания няма голяма полза от бившите си работници. Щом се разболях и вече не бях в състояние да управлявам онези проклети езичници, дните ми бяха преброени.
— Но богатството ти — не. Нито пък моето. — Калиста прехапа устни, съжалявайки за забележката си. Той не беше пропилял тези пари, те се бяха стопили след намесата на човек колкото влиятелен, толкова и зъл.
Бледата благородническа ръка на графа стисна халата.
— Всеки може да направи лоши инвестиции. Особено когато са толкова съблазнителни.
Калиста дояде супата си.
— Единственото, което трябва да решим, е какво ще правим отсега нататък.
Хенри погледна джобния си часовник.
— Проклет да е този хлапак, къде ли е?
Калиста се вцепени.
— Предполагам, няма да се съгласиш с идиотското хрумване на Саймън!
— Ако можем да увеличим парите, това сигурно ще помогне. Евентуално. Никога не съм виждал по-добър картоиграч от теб. С твоята външност ще привлечеш, когото искаш на нашите маси в Лондон.
Калиста изпъна рамене, после взе подноса и го вдигна пред себе си като щит.
— Няма да участвам в подобно нещо. И определено няма да продам Парис, за да ти помогна за такова скандално начинание. Майка ми би се обърнала в гроба, ако ме види на подобно място.
— Оцеляването едва ли е „скандално начинание“ — отвърна той. — Как мислиш, би се почувствала майка ти, ако ни види да живеем в кочина, оставени на милостта на човека, който ни унищожи. Проклет да е, кара ни да живеем като селяни! Но това ще стане само през трупа ми! — Тъмните му очи горяха като въглени.
Калиста го изгледа тъжно. Болестта и грижите бяха изличили красотата, която бе предал на Саймън. Носът му сега приличаше повече на човка, отколкото на римски профил. Високите му скули и пълна долна устна бяха единственото, останало от гръцкия бог, завъртял главата на майка й, карайки я да се откаже от годеника си — Брайън Кимбал.
Неспособна да продължава този безкраен спор, Калиста отнесе подноса обратно в кухнята, търсейки отново в оскъдните си познания за миналото причината за нещастията си в настоящето. Семейство Ралей одобрявали Кимбал — Брайън Кимбал бил вдовец с малък син. Така останалото без майка момче и Калиста, която нямала баща, щели да получат родителя, който им липсвал. Майката на Калиста, Мери, не се противопоставяла на подобна сватба, тъй като и без това не очаквала някога да се влюби в някого така, както в бащата на Калиста — буен младеж, загинал, карайки пощенския дилижанс по пътя за Дувър, в опит да спечели бас.
Страст към комара, помисли мрачно Калиста, която и тя имаше…
Както и да е, когато Кимбал представил годеницата си на Хенри, най-добрия си приятел от годините, прекарани в служба за Източно индийската компания, животът — и любовта — отново се възродили в сърцето й. Мери и Хенри се оженили тайно. Кимбал се заклел да унищожи Хенри. Взел със себе си десетгодишния си син и отново се върнал в Източно индийската компания, но загинал в битка с пирати. Мълвата твърдеше, че пиратското нападение било организирано от съперник на компанията, но така и не се намерили доказателства за това.
Калиста бе научила за този стар скандал от един свой братовчед. Никога не бе и допускала, че пастрокът й, който беше любящ съпруг и баща, е способен на подобно нещо, както говореха някои.
Но сега, останала сама в тъмнината, въпросът се върна — ако Кимбал е мъртъв, кой тогава беше врагът им?
Скръъц…
Калиста подскочи.