Той отвърна на погледа й и тя изпита неприятното чувство, че може да чете мислите й. Отказа се от изкушението да го предизвиква, защото не беше отмъстителна. Освен това, колкото и пороци да имаше той, тя не смяташе, че би мамил. Затова кимна и зачака да свали своите карти.
Той свали пет и изтегли още толкова.
Добре. Това беше недостатъкът на картбланш. Въпреки че автоматично печелиш точки, ти остава много малко възможност за маневри по време на играта.
Тя изтегли две карти. За нейно голямо удоволствие, това бяха вале и десетка.
Тъй като тя бе раздавала, той обяви първи.
— Точка и последователност. Пет пики.
— О, Боже! Вече имаш двайсет и пет точки.
Маската му не можеше да прикрие задоволството му… нито пък разочарованието му, когато тя каза:
— Три четворни комбинации. Четирийсет и две точки за мен.
Устните му се свиха, но отбеляза точките върху листа, без да казва нищо. Той започна с малка пика, която тя взе с валето. Калиста изтегли асата си, но той имаше достатъчно карти от всяка боя, за да защити дамите и поповете си. В края на раздаването имаше седем ръце, като с това резултатът му от тази игра ставаше четирийсет и две точки. Тя бе спечелила четири ръце и общият й сбор ставаше четирийсет и седем. Сега му водеше с една точка в общия сбор.
Явно бяха равностойни противници. Тя усети, че той си мисли същото, дори преди да е заговорил:
— Импас — каза тихо той и вдигна поглед от картите, разпилени по масата. — Това се случва често, когато играят равностойни играчи.
Изкушението беше неустоимо.
— Не знаехте ли, сър, че както казва нашият най-нов гений — „Всяко действие си има равно по сила противодействие.“ — Е, това си беше хубаво заяждане.
Но не дотам, както разбра съвсем скоро.
Ръцете му, размесващи картите, изведнъж спряха.
— Да не би да сте последователка на Нютон?
— Аз съм последователка на всичко, което обогатява познанията ми, и така осмислям съществуването си.
— Сигурен съм.
Тя не се поласка от учудването в гласа му и остана още по-малко поласкана, когато той продължи:
— Но, наистина, трябва да продължите цитата.
Тя се опита да разтвори ветрилото си, но недъгавата му ръка покри нейната.
— „Действията на две тела едно спрямо друго са винаги равни и насочени в противоположна посока.“
Тя по-скоро почувства, отколкото видя как очите му се втренчват в деколтето й. Пое си дълбоко въздух, за да се успокои, но така гърдите й изпъкнаха още повече. Издърпа ръката си изпод неговата.
— Наистина, едно тяло започва да се противопоставя най-силно, когато си има работа с невъзпитани мъже. Ще продължим ли играта?
— Но нима сме спирали, скъпа моя? Не знаехте ли?
Калиста се усети точно преди отново да си поеме дълбоко въздух. Почти се задави от ярост и тупна с крак под масата. Когато успя да се успокои, каза:
— Раздавайте, ако обичате.
Версията на пикет, която играеха, носеше названието Рубикон. Разглеждайки картите от това последно, съдбоносно раздаване, Калиста разбра, че играта е наречена така неслучайно. На масата нямаше купчини гвинеи, нито банкноти, но имайки предвид стойността на Парис и имението, както и на петте хиляди лири, Калиста сякаш чуваше шума на реката под краката си.
Както Цезар, тя или щеше да пресече Рубикон и да продължи завоеванията си, или щеше да се удави. Но определено нямаше връщане назад. Премига и съсредоточи вниманието върху картите си.
Имаше четири купи, като й липсваше една, за да има последователност, две десетки, две дами, една осмица, деветка и две аса. Реши да рискува и свали десетките, заедно с останалите ниски карти. Ако в четирите, които изтегли, беше и правилната купа, щеше да има последователност от пет купи — отлично начало. Изтегли картите от тестето, поглеждайки бавно всяка от тях.
Сърцето й се сви. Не изтегли липсващата й купа. Все пак изтегли дама и асо — печеливша комбинация, освен ако той нямаше попове и валета. Беше изтеглила и карти от другите бои, за да защитава дамите си. Може би четирите купи и двете комбинации щяха да бъдат достатъчни. Съдейки по разпределението, неговите карти сигурно също не бяха особено добри. Тя се поколеба, но той чакаше.
— Четири точки и две тройни комбинации — обяви тя.
Огромната му ръка стисна здраво картите.
— Колко големи са комбинациите ти?
— Аса и дами.
Очите му се втренчиха в нея иззад маската. Прекрасните му мъжествени устни трепнаха, но той каза тържествено:
— Четворна последователност и две тройни комбинации. — Той изчака, докато тя се сви на стола си, после добави: — Попове и валета.
Гласът му беше приятен като ароматизирана вана, но Калиста бе заложила твърде много, за да се отпусне спокойно в нея.