— Лиш… ъъ… Лис…
Калиста го пусна и той се олюля.
— Листингс Ливъри? — Тази конюшня си беше спечелила репутацията на най-добрия доставчик на конска плът в града. Често организираха частни търгове. — Парис продаден ли е вече — Моля те, Боже, не! За нея Парис беше много повече от обикновен кон. Той й напомняше за щастливото й детство толкова, ако не и повече, колкото й напомняше самото имение Самърлий.
Саймън потупа джоба си.
Калиста бръкна вътре и извади банковата разписка. Четири хиляди лири. Затвори очи, но продължаваше да вижда подписа. Черната драсканица беше уверена и зловеща като автора си. Отвори очи.
Дрейк Херик.
Проклет да е. Можеше да си позволи всеки състезателен кон в Англия, дори самия Еклипс. Но искаше Парис поради една-единствена причина — тя и Хенри ценяха коня повече като член на семейството, отколкото като животно. Едно по едно, Херик купуваше всичко, което тя ценеше. Но Парис, закле се тя, нямаше да остане у него. Калиста се втурна нагоре по стълбите и грабна наметката си. Пъхна разписката в джоба си.
Мариан я посрещна в коридора. Помагаше на олюляващия се Саймън да влезе в салона.
— Къде отиваш толкова късно?!
— Няма значение. Не знам кога ще се прибера. — Тя излезе бързо навън. Не чака дълго, когато пред нея спря файтон. — Ню Бонд Стрийт. „Херик Импортърс“.
Ако имаше късмет, Херик щеше да се съгласи на още една игра. Ако не, оставаха й само Самърлий и самата тя, с което да залага.
И знаеше кой залог ще поиска той.
Истинският избор беше кое е по-важно за нея. Добродетелността й, която щеше да бъде поставена под въпрос в мига, в който застане начело на най-новия лондонски игрален дом, или Парис?
Сама в тъмното, тя си спомни силата, която излъчваше всяка от чертите на Дрейк, изтънчената му целувка. Той притежаваше някакъв странен магнетизъм, който надвиваше страха и отвращението.
Калиста знаеше, че частица от нея копнее за най-лошата съдба, която можеше да я сполети.
Но пък дали не беше най-добрата?
Глава 4
Калиста отчаяно гледаше как файтонът се отдалечава, оставяйки я сама пред сградата, чийто втори етаж бе ярко осветен.
Правилно ли постъпи, като отпрати файтона? Ако не успееше да влезе вътре, щеше да се наложи да върви пеш поне няколко улици, преди да успее да намери друг файтон. Но пък, така или иначе, тази вечер трябваше да намери Дрейк Херик. Знаеше инстинктивно, че сигурно живее някъде близо до магазина. Всеки уважаващ себе си дракон пазеше съкровищата си.
Тя се уви плътно в наметалото, пое си дълбоко въздух и изкачи няколкото стъпала към вратата на магазина.
Удари звънчето и се заслуша в отекването му вътре. Изчака, поглеждайки неспокойно през рамо, когато чу приближаващи стъпки. Двама едри мъже заобиколиха ъгъла и спряха, когато я видяха. Калиста бързо се огледа наоколо, преструвайки се, че не им обръща внимание, но вътрешно трепереше.
— О, скъпа, аз не бих ти позволил да стоиш така пред вратата ми. — Първият мъж забърза към нея и фенерът над вратата освети грозното му лице и счупения нос.
Калиста се престори, че не чува, удряйки с чукчето толкова силно, че чак ръката я заболя. Нищо. Той вече беше само надве крачки от нея. Тя се обърна, хваната натясно, и отвори уста да закрещи, когато един по-възрастен мъж изникна от тъмнината, размахвайки бастуна си.
— Хей, негодници, не можете ли да разпознаете една лейди?
Едрият, висок мъж накуцваше леко и някак странно трепереше, но очевидно не се страхуваше, когато застана между Калиста и двамата натрапници.
Тя си помисли, че големият му нос, пълните устни и надвисналите вежди са й някак познати, но беше прекалено доволна от намесата му, за да се замисля за самоличността му.
— Разпознавам и курвите, когато ги видя — отвърна единият от двамата и сви юмруци.
За ужас на Калиста се чу скърцане на метал. Възрастният джентълмен сега държеше дълга, тънка сабя. Беше я извадил от бастуна си. В светлината на фенера изражението му смрази кръвта в жилите й, но очевидно нямаше такъв ефект върху другите двама.
Единият извади нож, другият — пистолет.
Неспособна да стои безпомощна и само да наблюдава, Калиста грабна бастуна, който бе изпуснал възрастният джентълмен. Той обърна глава, изненадан, но тя видя одобрителния му поглед. За да освободи ръцете си, Калиста захвърли чантичката си. Тя се удари във вратата. Калиста усети течение и погледна, изненадана, как вратата се отваря.
Тя хвърли бастуна вътре, сграбчи палтото на мъжа с две ръце и го дръпна в тъмнината. Той каза нещо, протестирайки, но тя бързо затръшна вратата и пусна резето.
Точно навреме, защото един куршум се заби в дебелото дърво. След това стъпките се отдалечиха. Джентълменът потърси пипнешком кутийка с огниво, каквато обикновено имаше до всяка врата, намери я и запали фенера на масата. Двамата се втренчиха един в друг в мъждивата светлина.