Калиста се обърна. Изведнъж й се прииска огънят да гори, защото се почувства вледенена до мозъка на костите си от намеците, които правеше той.
— Някое магьосничество, което сте научили по време на пътуванията си, без съмнение.
— Не съвсем. Всъщност работех заедно с един алхимик в Италия преди няколко години, преди да реша да се върна в Англия. Той не успя да превърне оловото в злато, но когато случайно изля тази течност близо до огъня, разбрахме, че можем да я използваме за друго.
— За разни тайни неща, а?
— Точно така. Искате ли да ви дам малко?
Този път нямаше да му се остави. Обърна се рязко.
— Открих някои от тайните ви, които сте искали да открия, включително тази. Оставили сте това писмо, за да го намеря, нали?
— Знаех, че скуката ще ви накара да се разтършувате.
Това не беше скука. Тя се втренчи в него. От момента, в който този мъж е стъпил в Англия, правеше всичко възможно, за да разруши семейството й. Това последно нейно откритие беше само още една брънка във веригата, която той й бе помогнал да сглоби, привързвайки я към себе си все повече и повече. Но…
— Защо? Проклет да сте, защо ни мразите толкова?
Той спря да се хили.
— Не се чувствате доволна от подаръците, с които ви засипвам?
— Глупости. Това е само част от плана ви да ме накарате да се чувствам толкова задължена, че да предпочета вас пред Хенри. — Калиста пристъпи смело към него, чувствайки не за първи път, че трябва да победи Дракона в собствената му бърлога, без да разполага дори с меч. Мушна го с пръст в гърдите. — Вие, сър — подчертаваше всяка дума, — никога, никога няма да ме накарате да забравя какво дължа на Хенри… — Тя спря, когато той хвана ръката й и я надигна към устните си.
Прошепна:
— Още едно нещо от многото, по които си приличаме. Дължа всичко, което имам, и съм това, което съм, само благодарение на Хенри Стантън. — Целуна дланта й. — Между нас съществува връзка, Калиста, която е по-стара, отколкото можете да си представите. Времето, което сега прекарваме заедно, ще я заздрави, докато не заемете полагащото ви се място до мен.
— Нищо от това, което казвате, не може да ме убеди, че съм нещо повече от едно оръдие във войната ви срещу Хенри, преди да престанете с враждебните си действия.
— Нима сега изглеждам враждебно настроен? — Усмивката му загатваше за чаровния мъж, който се криеше под маската. Той нежно погали ръката й.
Тя се дръпна бързо, защото иначе рискуваше да издаде, че й е приятно.
— Да. Нищо не е по-опасно по време на война от предателството, маскирано като мир.
Усмивката му помръкна. Той взе камата, с която бе отворила чекмеджето.
— Няма да ми позволите да бъда мил с вас, нали?
— Мразя ви. — Отчаяно искаше това да е вярно. Подпря се на бюрото, очаквайки реакцията му.
И този път той не реагира така, както очакваше. Прекоси краткото разстояние между тях само с две крачки, хвана ръката й и сложи в нея камата.
— Докажете го.
Студената истина на украсената със скъпоценности кама правеше невъзможно да отрича очевидното. Ето докъде бяха стигнали отношенията им. Тя тъпо погледна изящното оръжие. Масивната златна дръжка беше инкрустирана с рубини, но острието беше от стомана и щеше да послужи идеално за целта, за която беше създадено.
Красива, но смъртоносна. Съвсем точно описание на връзката между тях.
— Ето, нека ви улесня да убиете това чудовище, което ви е пленило. — Той разкопча сакото и ризата си и гърдите му, силни и покрити с меки косми, се показаха. Той хвана отпуснатата й ръка, пъхна в нея дръжката на камата и вдигна острието до голата си плът. — Направете го. Забийте я до дръжката, така и двамата ще разберем дали все още имам сърце, или просто буца изгорял въглен. Признавам, че аз самият не знам.
Всяка тиха дума я удряше през лицето, но тя знаеше едно — никога не би му причинила зло. Дори и да го заслужаваше. Тя се опита да се отскубне, но силата й беше съвсем незначителна в сравнение с неговата. За неин ужас, той притисна ръката й толкова силно, че върху кожата му изби малко червено петънце.
— Не! — извика тя.
— Да — прошепна той. — Бог ми е свидетел, това е единственият начин, по който ще ви пусна да си отидете.
Тя продължаваше да се противи, а той обърна камата толкова бързо, че тя се оказа съвсем неподготвена за бодването, което усети върху дланта си, и кръвта, обагрила кожата й. Зави й се свят, когато той взе ръката й и потърка дланта й на мястото върху гърдите си, където беше неговата кръв. Вдигна ръката й пред очите й. Тя видя кръвта му, както и своята собствена, размазани върху дланта й и върху гърдите му.