Гърлото й се сви от чувство, което не можеше — или не би искала — да назове. И все пак, не можа да спре да слуша думите му, които нахлуха дълбоко в сърцето й:
— Чувал съм, че диваците в Америка смесват кръвта си, за да докажат мистична, първична връзка. — Той докосна убоденото място върху дланта й с устни и се усмихна, когато тя рязко си пое въздух. — Сега ние двамата сме едно. Красавицата, прикована към звяра, смесили кръвта си, свързани завинаги. Едно символично начало за бъдещото сливане на кръвта ни по онзи интимен начин…
Тя не можа да се стърпи и попита шепнешком:
— Как?
— Ами като създадем дете. И какъв силен момък само ще бъде! Искате ли да започнем сега?
Обзе я паника. Не заради думите му, а заради собствената й реакция. Всеки нерв от тялото й оживя от усещането за него, от мъжкия му аромат. Образът на чернокосо момченце със зелени очи изникна в съзнанието й, но за това се искаше нещо друго. Влажната топлина в центъра на тялото й беше отговорът й. Копнееше да го прегърне и да успокои болката и на двамата със страст, колкото забранена, толкова и желана.
Но тази проклета гордост на Ралей я накара да се отдръпне. Типично — той искаше момче, а не момиче.
— Ами ако имаме момиче?
— О, ще се отнасям към нея като с принцеса, каквато всъщност и ще бъде. — Дланта му погали корема й. — И ще се отдам целия на удоволствието на моята дама.
Тя махна ръката му с бързо движение.
— Няма да раждам копелета.
Опита се да се отдръпне, но той не й позволи. Хвана едната й ръка и я сложи на кръста си, като той самият я прегърна.
— Ще видим. Целунете ме, за да подпечатаме нашата връзка. — Главата му се наклони толкова, че тя усети топлината на изкусителните му устни.
— Връзка с чудовище! Мога само да кажа — вървете по дяволите!
— Пътуване, на което ще се насладим и двамата, кълна се. Този път ще ви поставя на изпитание. Ако устоите, ще ви пусна да си ходите.
Би могла да устои на пряка атака, но на нежност — едва ли.
Топлите му, меки устни докоснаха нейните. Тя извърна глава, но той не й попречи, само устните му се плъзнаха надолу по бузата й, изследвайки шията й надолу, надолу, до кърпичката, която бе пъхнала в деколтето си. Тя се вцепени — очакваше да дръпне бялата коприна, но той само премести устните си от другата страна на шията й.
За такъв огромен, внушителен мъж, беше изключително нежен… Последната й свързана мисъл изчезна заедно с устните му, докосващи отново нейните. Тя несъзнателно отвърна на целувката му. Тихият му смях се понесе из стаята — защитен параван на нарастващата им страст. Подчини гладните й, търсещи устни с целувки, после леко захапа ухото й.
Тялото й потрепери. Когато за трети път устните му докоснаха нейните, тя вече беше готова. Отпусна се охотно в ръцете му, доверявайки му се някъде вътре в себе си на ниво, по-дълбоко от гордостта, мисълта, здравия разум. Този път той я притисна толкова силно към себе си, че само пръстите на краката й останаха да докосват пода. Той вземаше, а тя даваше охотно.
Но въпреки това не беше достатъчно. Когато тя пъхна нетърпеливо ръцете си в разтворената му риза, той изстена. Усети странна твърдост до корема си и влагата между краката й стана още по-обилна.
Щеше да падне, ако не я бе вдигнал, за да я отнесе до канапето, покривайки я с тялото си. Устните му не слизаха от нейните и се наслаждаваха на взаимната им страст.
Кърпичката на деколтето й се свлече, заедно с целия й досегашен свят. Устни, които би трябвало да бъдат твърди, но не бяха и ръце, които би трябвало да бъдат груби, но не бяха, оголиха чувствата и скромността й. Студът, който погали гърдите й, когато той разтвори роклята й, бързо отстъпи мястото си на огъня от целувките му.
Той целуна едното връхче, после другото. Голямата му ръка нежно хвана и погали другата гърда и зърната й настръхнаха, очаквайки още. Стонът му на удоволствие се сля с нейния.
Сетивата й бяха толкова замаяни, че тя не осъзнаваше какво означава да бъда сама на канапе с възбуден мъж, който целува гърдите й. Знаеше само, че не може да се приближи достатъчно към него, че пулсирането в долната част на корема й трябваше да стигне до нещо друго, което тепърва щеше да узнае…
Той я покриваше напълно, триейки косматите си гърди в нейните, и тя за първи път позна главозамайващото докосване на кожа до кожа.
— Дрейк — прошепна, жадуваща устните му. Дръпна връзката на опашката му и косата му се разпиля в ръцете й — тъмна и жива като духа му.
Той затаи дъх, хвана лицето й с ръце и я накара да го погледне.
— Кажи го отново. Кой съм аз?
Тази драконовска маска вече не я плашеше. Зад нея се криеше един изключително нежен мъж. Такъв, какъвто може да бъде само един силен мъж. Този мъж зад маската я привличаше така, както никой друг досега, дори обичният й Хийт.