— Не е женен и много се съмнявам дали въобще има живи роднини.
Хенри вдигна любопитно вежди.
— Как, по дяволите, разбра?
— Защото женският инстинкт, ако позволиш, ми казва, че той е самотен като котарак и почти толкова мил. Очевидно не знае нищо за любовта, нежността и дори, подозирам, за щастието. — Гласът й омекна и тя не можа да прикрие искрицата съжаление, която се промъкна в него.
Хенри премига разтревожен.
— А сега ме чуй добре. Този човек не е някой от наранените ти пилета или бездомни котета. Той е опасен. Отне ни имуществото, но ти, поне, все още имаш нещо ценно. Защото от това, което знам, нищо чудно да се окаже мъж, който… — Той се изкашля деликатно.
Тя сви рамене и косата й се раздвижи като пламък.
— Той не ме плаши. Поне не много.
— А би трябвало. И ако не се държиш настрана от него, предполагам, че той ще го направи.
— И какво предлагаш да направя?
— Бъди мекушава, за каквато той очевидно те смята. Аз ще се преместя в проклетата му колиба и ще живея от проклетата му щедрост. Докато това ме устройва. Докато спечелим пари. След това, ако обича да играе комар толкова, колкото се говори, може би ще успеем да си върнем всичко обратно. — Хенри кръстоса ръце зад главата си. — Колко непредвидено беше посещението му. Само ако знаеше колко неприятности ми спести. — Той се усмихна.
Калиста обичаше Хенри, но не беше сляпа за недостатъците му. Беше се научил да манипулира хората в Индия, където това беше почти изкуство. Погледна го право в очите.
— Сега те поддържам изцяло. Дори ще си помисля дали да не участвам в твоето, ъъ, ново начинание, но никакви убеждавания няма да ме накарат да продам Парис. Той е единственото нещо, което ми е останало от майка. Смятам да си го запазя.
Преди да започнат неприятностите им преди година, Калиста бе използвала парите, оставени й под попечителство, докато навърши пълнолетие, за да осъществи мечтата си да има кон, който може да победи известния Еклипс. И кой кон би имал по-голям шанс от някой, отгледан в същия обор?
Когато Парис беше обявен за продан, цената му, като брат на Еклипс, беше огромна. Но тя се съгласи. Останаха й само десет лири, когато сделката се осъществи, но ако той спечелеше състезанията, както тя се надяваше, щеше да върне многократно парите, вложени в него.
Хенри стисна рамото й.
— Ако не искаш да продадеш Парис, поне си помисли за Куотърмейн. С известно окуражаване, той ще ти направи предложение. Баща му много би се радвал да има една Ралей за снаха. Внимавай да не пропуснеш възможността си, момичето ми. На двайсет и две вече се колебаеш на ръба.
Калиста прикри треперенето си.
— По-добре да остана стара мома, отколкото да се обрека на Бог знае каква съдба с този ужасен мъж. Но какво ти става, та ти дори не го харесваш!
— Признавам, че не бих го предпочел, но след като младият Хийт умря… — Той спря, очевидно забелязал напрежението й и заключи: — Ако не можеш отново да обичаш, поне можеш да се обвържеш с някой, който да ни е от полза.
Познатата болка отново я прониза, когато чу името, което рядко си позволяваше да помисли, камо ли да изговори.
— Недей.
Дългата му ръка отново стисна рамото й. Само след миг каза весело:
— Може би Парис ще спечели истинско съкровище. Това ще си заслужава да се види — как побеждава Еклипс.
Тъгата беше изместена от мечтата, която я бе движила напред в течение на изминалата година. Макар че осъществяването й сега изглеждаше по-далеч отвсякога. Беше скъпо да обучаваш и да пуснеш кон в най-престижните надбягвания. Но колко хубаво щеше да е да види как Парис побеждава непобедимия жребец.
Но за да постигне тази цел, трябваше да направи нещо, което хич не й беше по вкуса. Прости ми, майко.
— Може би ако предложиш да направиш Куотърмейн съсобственик в игралния дом с една трета…
— Би бил луд, ако го направи. Не, единствената ни надежда да започнем е да осигурим поне част от парите. Въпросът е — как? Продадохме всичко ценно и въпреки това не можем да покрием дълговете си.
Жълтата роза блестеше върху нощното шкафче в другия край на стаята, но Калиста не искаше да поглежда натам. Може би имаше друг начин.
— Ще предизвикам Херик да играе с мен.
Хенри стисна силно ръката й.
— Глупости. Така или иначе, нямаш нищо ценно, което да заложиш. Нищо, от което можеш да се лишиш.
— Имам Парис.
Той се надигна.
— Ама че си странна! Защо, за Бога, не искаш да го продадеш, когато това със сигурност ще ни осигури много пари, а си готова да го рискуваш в игра, която можеш и да загубиш?
Тя потупа възглавницата му.
— Знаеш колко добра съм на пикет. Нямам намерение да губя.