— Не, сър. Съжалявам, че сте предприели безплодно пътуване в това лошо време.
Саймън се надигна.
— Листа, защо не кажеш нещо. Знаеш прекрасно какво има предвид Алекс.
Алекс сложи чашата си на пода, изправи се и застана пред Калиста.
— Скъпа мис Ралей, сигурен съм, че знаете, след двегодишното ни познанство, че чувствата ми към вас са постоянни като звездите.
— Звездите, сър, се движат непрекъснато — отвърна сухо Калиста.
Но когато Куотърмейн взе чашата й, за да хване ръцете й, тя стана.
— Моля, не продължавайте. Поласкана съм от интереса ви, но чувствата ми не ми позволяват да се обвържа с вас. Страхувам се, че съм се метнала прекалено много на прапрабаба си. Съмнявам се, че въобще някога ще се омъжа. А сега ме извинете. Ще отида да нагледам Парис.
Лицето му остана съвсем безизразно, но сините му очи вече не бяха толкова кристално ясни. Когато Калиста погледна в тях, разбра, че сенките в дълбините им са истинско отражение на душата му. Не би могла да се омъжи за този мъж дори за да спаси имението или да си върне Парис. Усмихвайки се фалшиво, тя го заобиколи и тръгна към вратата.
— Приятен ден. Нека Бог да ви пази по пътя за Лондон.
Тя си намери работа в конюшнята, докато не чу тропота на конски копита. Отмаляла от облекчение, изми ръцете си и се върна в къщата.
Очакваше да я посрещне сърдитият поглед на Саймън, но той я прегърна сърдечно.
— Мислех, че сме изгубени, но проклет да съм, ако само не го направи още по-нетърпелив. Ще даде половината пари, а ще поиска от приятелите си още. Единственото, което трябва да направим ние, е да осигурим една четвърт и да се заемем с поддръжката. Сега отиде в Лондон, за да види какво е положението. Ние трябва да тръгнем утре. Ако приятелите му се съгласят, можем да започнем да търсим подходящо помещение.
— Прекрасно представление, Калиста. — Хенри се надигна с усилие и я погали по бузата.
Калиста нито се намръщи, нито се усмихна, защото всъщност не знаеше как да реагира. Чувстваше се ужасно, че е задължена на този мъж.
Което й оставяше само една възможност.
— Идвам в Лондон с вас.
— Добре. Имаме нужда от някой представителен, нали, Саймън?
Двамата мъже седнаха отново пред огнището, а Калиста се върна в стаята си. Не си направи труда да ги поправя, защото знаеше, че Хенри ще започне да се тревожи, но тя си имаше други планове. Прегледа сандъците с вещите си, търсеше най-хубавата си рокля. А, ето я. Разтърси сиво-зелената кадифена наметка и винената рокля от тафта. Притисна ги към себе си, мечтаейки да има огледало.
Но знаеше, че дрехите й са прекрасни. Когато посети „Херик Импортърс“, тя щеше да хвърли ръкавицата.
Глава 2
Въпреки многобройните пъти, в които Калиста бе изминавала двайсетте мили от имението си до Лондон, столицата никога не спираше да я удивлява. За краткия си живот бе станала свидетелка на толкова много промени, довели до сегашното му състояние, в 1772 г. — издигаха се сгради, рушаха се сгради, покриваха се пътища, други се изкопаваха, за да се построят площади и жилищни квартали. Огромни къщи понякога бяха съседи на малки, схлупени постройки. Физическата граница между двете беше някоя ливада и метална ограда, но социалната бариера беше пропаст, през която малцина се опитваха да надникнат, а още по-малко прекосяваха.
От мръсното пристанище, където бездомници и плъхове се биеха за огризки, до Хайд Парк, където се разхождаха богаташите, Лондон беше град на контрастите. Простолюдие и кралски особи посещаваха едни и същи остроумни пиеси и комедии и се смееха еднакво сърдечно.
За разлика от повечето благородници, Калиста не затваряше очи пред лошите страни на Лондон. Но тя го обичаше.
Само в Лондон едно бедно момче можеше да си пробие път към висшето общество, както го бе направил доктор Джонсън, или продавачка на портокали да се издигне до съпруга на краля, като Нел Гуин. За неуморните и смелите Лондон предлагаше по-добър живот. Наблюдавайки улиците, по които минаваха, Калиста си помисли, че и тя, въпреки произхода си, не се различава особено от уличните продавачки. Тя също бе дошла, за да се опита да се издигне.
Но дамите не се разхождаха из Лондон в каруци. Калиста бе вдигнала високо брадичка, въпреки любопитните погледи, но Саймън вдигна яката на сакото си, когато навлязоха в централната част на града.
Един продавач на кестени бе спрял количката си в края на улицата. Бърбореше учтиво и се кланяше на клиентите си — благородна лейди и облеченото й в кадифе синче. Те взеха печените кестени и се върнаха при каретата си. Докато момчето се качваше, един коминочистач се блъсна в него и детето изпусна един кестен. То се намръщи, но майка му бързо го дръпна в каретата и дръпна завесите.