— Какво има, скъпа?
Калиста разгледа сбръчканото му лице, търсейки в него някаква следа от чудовището, което бе опропастило живота на Дрейк и бе убило Брайън Кимбал. Но видя само грижовния баща, който представляваше за нея целия й свят, откак умря майка й.
— О, Хенри — прошепна тя. — Как е възможно да си го направил?
Той очевидно веднага схвана какво има предвид. Ръцете му трепереха, когато придърпа завивките чак до шията си.
— Задавал съм си този въпрос много пъти в течение на годините. Когато Мери почина толкова скоро след сватбата ни, аз си казах, че Господ ме е наказал за греховете ми. Бях откраднал щастието си, следователно не можех да му се наслаждавам. В онази тъмна нощ до леглото й аз се заклех, че през остатъка от живота си ще върша само добрини, че ще бъда пример за теб и Саймън, но Бог не я пожали. Сега само ангелите чуват смеха й.
Калиста видя влагата в очите му. За първи път, като зряла жена, тормозена от собствените си възможности за избор, тя разбираше силата на любовта му към Мери Ралей. Той не се бе оженил за Мери, за да направи напук на Кимбал, както явно си мислеше Дрейк. След смъртта й преди осемнайсет години, той не бе поглеждал друга жена.
Той преглътна сълзите.
— А това, за което най-много съжалявам, е, че ти трябва да платиш за греховете ми. Това копеле! Нищо, което съм направил, не може да оправдае това.
— Никога ли не си се замислял как едно десетгодишно момче е успяло да оцелее и да се превърне в Дракона?
Хенри преглътна още разпалени думи.
— Казал ти е, така ли?
— Да. И мисля, че и ти трябва да знаеш.
Хенри извърна глава.
— Не искам.
— Жалко, защото ще ти разкажа.
Калиста мрачно преразказа историята на Дрейк, наблюдавайки как главата на Хенри се обръща бавно, как ужасът изпълва очите му и как накрая те изразяваха само чувство за вина.
— Не знаех, че е жив — прошепна той, когато тя свърши. — Кълна се. Ако знаех, щях да го потърся. — И най-накрая, съвсем тихо, добави: — Нищо чудно, че ме мрази толкова.
Нищо чудно, наистина. Калиста реши, че е време да остави Хенри да се пържи в собствения си сос. Тя се изправи и отиде до вратата, където спря и погледна строго към леглото.
— Хенри, мислил ли си, че когато Кимбал предяви претенции към собствеността си, ще ни вземат игралния дом?
Малкото цвят от бузите му изчезна, той пребледня като платно.
Калиста затвори тихо вратата, чувствайки мрачно задоволство, че авторът на тази шекспирова трагедия щеше да си плати по емоционален, ако не физически, начин за стореното от него.
А що се отнася до това, защо наказанието на баща й й се струваше толкова заслужено, тя не искаше да мисли. Не и когато толкова много препятствия стояха между нея и Дрейк.
Калиста искаше да се разсее, затова слезе долу, за да потърси Мариан. Откри я в салона, намръщена над няколко ветрила.
Мариан й се усмихна за поздрав.
— Добър ден, поспаланке. Дойде тъкмо навреме. — Мариан вдигна едно изящно ветрило от синя дантела, обшито с перли. — Това много ще подхожда на сапфирената рокля, която ти поръчахме.
— Мариан, ще престанеш ли да ме засипваш с подаръци? Вече достатъчно направи за мен.
Мариан потупа канапето до себе си.
— Няма да се откажа, докато не си върна старата Калиста. Тази жена, която ръководи игралния дом, е обкръжена от прекалено много мрачно достойнство.
Калиста седна, но смехът й не беше сърдечен.
— Ако не е това достойнство, сигурно ще закрещя.
Мариан остави ветрилото. Върху пълничкото й, миловидно лице се изписа тревога.
— Калиста, тази сутрин ходих в магазина на Херик, за да разгледам мебелите.
— И защо, за Бога? — Ако Мариан бе купила мебели за игралния дом, те щяха да бъдат върнати незабавно.
— Не се дръж така с мен, момичето ми. Просто искам да сменя мебелировката на една от стаите за гости. А сега, преди да ме прекъснеш толкова грубо, щях да ти кажа, че магазинът е разтурен. Херик не беше там, но онзи мил човек, управителят му, се опита да отклони въпросите ми. — Мариан сви рамене, показвайки по този начин колко неуспешен е бил опитът му. — Но тъй като аз настоявах, той призна, че мислят, че Куотърмейн е наел хора, които да ги ограбят. А лицето му… О, изглеждаше така, сякаш го е ритнал Парис. Знаеш ли какво се е случило?
Калиста уморено отпусна глава на облегалката на канапето.
— Куотърмейн. Заповядал е да отвлекат Клайд, за да му изтръгнат признания за Дрейк — да признае кой е, какъв е и т.н. Не се съмнявам, че той стои също и зад кражбата в магазина. Куотърмейн няма да се спре пред нищо, за да злепостави Дрейк.
— И да спечели теб.