Выбрать главу

След като Кейт и Мод се качиха горе, тя се обърна към Робин и каза:

— Мод ми съобщи, че жена ти е бременна.

— Да — отвърна разсеяно Робин, мислите му бяха заети със съвсем различни неща и почти не чуваше какво му говори Лизи.

— Сигурен ли си, че детето е твое? Мистър Потър бе доста чест гост тук, след като ти замина за Батърст.

Робин едва се въздържа да не зашлеви тази никаквица.

— Имаш прекалено остър език, Лизи. Ако не си гледаш работата, ще ти намеря друго място. И можеш да бъдеш сигурна, че там съвсем няма да ти е толкова леко. Обичам жена си и напълно й вярвам. Можеш да прехвърлиш вниманието си другаде, аз си имам достатъчно неприятности затова, че се опитах на помогна на един човек.

— За Серина Линч ли говориш — веднага се досети тя.

— А ти откъде знаеш за Серина?

— Мълвата се разнася бързо. Тя е ходила в Парамата и е разказала на всеки, който се е съгласил да я слуша, че очаква дете от теб. Вярно ли е?

— Не е твоя работа. Няма защо да се заслушваш в клюките. Задължението ти е да прислужваш на Кейт и да си затваряш устата. Освен ако не искаш да ти намеря друго място.

— Н… не, работата тук ми харесва — убедително каза тя и побърза да се отдалечи, защото усети, че може да си навлече по-голяма беда. И без това вече бе направила една глупост, като се опита да прелъсти Робин, като в резултат си бе спечелила единствено омразата му. Бе достатъчно разумна, за да разбере, че трябва да се оттегли и да опита с някой друг.

— Щом като искаш да работиш за нас, тогава започни да си приготвяш нещата. Двамата с Кейт заминаваме скоро за Батърст и ще имаме нужда от добри слуги за къщата. Ако работата те задоволява, можеш да дойдеш с нас. В противен случай ще те преместя другаде.

— Батърст — възкликна учудено Лизи.

— Да, ще взема и Мод, ако иска да дойде с нас.

— Къде да отида — попита Мод, която току-що бе влязла в стаята.

— Двамата с Кейт ще се установим в Батърст. Построил съм голяма къща там и искам да отгледам децата си върху собствената си земя. Ще имаме нужда от готвачка и много бихме искали да дойдеш с нас.

Мод явно не се зарадва на новината, погледна го смутено и не знаеше какво да каже. Ако напусне Парамата, това би означавало да напусне и Рой Пенрод.

— Аз… не че не съм ви благодарна, Робин, просто… тук се сближих с един господин и имам основания да вярвам, че и той ме харесва. Ако си тръгна оттук, може да не го видя никога повече.

— За Рой Пенрод ли става дума — попита Робин, който бе забелязал, че между двамата има връзка, с която се обясняваха и честите посещения на Рой в имението Маккензи напоследък.

— Да, той е добър човек, може би аз съвсем не го заслужавам, но аз…

— Не, Мод, няма защо да се подценяваш. Вярно, направила си грешка в миналото, но нали сега си плащаш за нея? Ти заслужаваш да бъдеш щастлива.

— Значи няма да имате нищо против, ако не дойда с вас в Батърст?

— Не, напълно те разбирам. Всъщност, ще поговоря с Рой за теб, преди да заминем.

— Благодаря ти, Робин — щастливо се усмихна Мод и понечи да си тръгва.

— Само още едно нещо, Мод. Утре ще се върна в селото на аборигените. Бих искал да се грижиш за Кейт, докато ме няма. Не й разрешавай да излиза от къщата, без да я придружиш.

— Можеш да разчиташ на мен, Робин.

Кейт бе все още в коритото, когато Робин се качи след малко в спалнята. Той остана доста време до вратата, като се наслаждаваше на привлекателните й рамене, на блестящата й дълга коса, която се бе разпиляла извън коритото, и на очарователната извивка на гърдите й, която се виждаше над водата.

— Колко време ще стоиш там и ще ме зяпаш — попита ядосано тя.

— А ти какво би искала да направя — подразни я той. — Бих могъл да те измъкна от водата и да се любя с теб. Господ ми е свидетел, че искам точно това. Но знам, че си уморена и трябва да си починеш. Затова единственото нещо, което ми остава, е да се наслаждавам на това, което ще ми липсва тази нощ.

Защо ли след тези думи й се искаше направо да скочи от коритото и да потъне в обятията му? Кейт бе наистина смутена от това силно желание, което изпитваше към красивия бивш затворник, за когото бе принудена да се омъжи. Точно сега мисълта да се люби с него й изглеждаше прекрасна.

— Подай ми хавлията — каза приглушено тя, защото не й се искаше Робин да усети огромното си въздействие върху нея.

Той бързо отиде до леглото, където лежеше предварително подготвената от Мод хавлия, взе я и й я подаде, застанал на няколко крачки от коритото.