— Лизи — извика Кейт, като добре знаеше, че момичето се върти някъде наблизо. — Донеси чаша вода на нашата гостенка.
Настъпи потискаща тишина, докато двете жени очакваха водата. Лизи се появи след миг и огледа с учудване Серина, явно изгаряща от любопитство.
— Можеш да си тръгваш, Лизи — твърдо я подкани Кейт, когато тя се опита да остане.
Разочарованието ясно се изрази на лицето й, но тя не посмя да не се подчини и се запъти към вратата.
— Имаш ли вече сили да ми кажеш за какво си дошла — попита Кейт, след като Серина остави празната чаша на масата.
— Не се чувствам добре — оплака се Серина. — Ако знаех колко е горещо навън, никога не бих се опитала да отивам толкова далеч.
— А защо все пак се опита? Сигурно имаш основателна причина.
— Искам да се видя с Робин — с подчертана твърдост отвърна Серина. — Не съм се виждала с него, откакто насила ме натресе у семейство Пенрод. Нямам ни най-малка представа какво възнамерява да прави с мен и с детето си и съм страшно ядосана, че дори не си дава труда да ми обясни. Ще се разведеш ли с него? Това ще бъде най-доброто решение за всички ни. Защото както знаеш, аз съм единствената жена, която очаква дете от него.
Кейт замълча. Явно Серина не знаеше, че тя също е бременна.
— Грешиш, Серина. Както се вижда, Робин май наистина си го бива, защото и двете очакваме дете от него.
Серина почервеня, после пребледня и накрая се отпусна отчаяно на стола.
— Ти… ти също си бременна? Но това е невъзможно. Кой е бащата?
— Ако не беше в такова положение, щях да те цапардосам здравата — отвърна с възмущение Кейт.
— Ние двамата с Робин сме женени. Така че единствено аз мога да имам законно дете от него.
Серина бе напълно разнебитена. Нима всичките й планове и усилия бяха напразни? Тя бе така сигурна — абсолютно сигурна — че Кейт ще се разведе с Робин, за да може той да се ожени за нея и да узакони детето й. Смяташе, че Кейт е прекалено стара, за да има деца, докато тя самата бе в силата си и можеше да му роди още много деца. Господи, какво щеше да стане с нея сега? Робин никога не би напуснал Кейт, след като тя носи законния му наследник.
— Аз… аз не се чувствам никак добре — отчаяно каза Серина.
Тя наистина не изглежда никак добре, помисли си Кейт и внезапно изпита жал към тази полужена-полудете, бореща се така отчаяно, за да спечели мъжа, който не я обичаше. Лицето й все още не бе възстановило цвета си, а очите й шареха стреснато наоколо.
— Може би ще трябва да си полегнеш малко — предложи й Кейт.
— Да, да, ще си легна и ще чакам Робин. След като родителите ми починаха, той винаги се е грижил за мен. Аз… аз си нямам никого, освен Робин.
Серина бе почти готова да се разплаче и без да иска, Кейт бе обзета от съчувствие към нея, докато й помагаше да се вдигне от стола и да се качи нагоре по стълбите към една от свободните спални. Серина се беше вкопчила в нея като удавник за сламка, търсейки утеха точно от жената, която така силно бе наранила. Внезапно Кейт бе изпълнена с гняв към Робин, който бе виновен за цялата тази ужасна бъркотия.
След като настани Серина в леглото, Кейт се върна във всекидневната и започна нервно да се разхожда напред-назад. Тя трескаво се опитваше да намери някакво решение над дилемата. Двамата с Робин бяха вече разговаряли не веднъж по този въпрос, но нищо не можеха да измислят. Единствената им надежда бе, че Големия Джон ще им съобщи нещо важно, което да промени нещата, макар че само един господ знае какво би могло да бъде то. Още не бе време за обяд, когато се появиха нови посетители. Деър и Кейси дойдоха, за да разговарят за продажбата на имението Маккензи.
— Робин го няма — обясни им Кейт, като ги покани във всекидневната. — Тази сутрин замина за селото на аборигените.
— Защо е отишъл там, след като тук си има толкова работа — попита Деър.
— Получи съобщение, че Големия Джон е ужасно болен и за него се грижат Кулонг и сестра му. Не знам точно защо, но Големия Джон иска да разговаря с Робин и той замина за селото веднага щом се върна от Сидни.
Кейт нарочно не им каза за собственото си пътешествие до селото на аборигените. И без това Робин достатъчно я кастри за това и сега не й се искаше да слуша отново същите упреци.
— Ако Робин ми се беше обадил, можех да отида с него — каза Деър.
— Толкова ли ти се иска да се отървеш от мен — подразни го Кейси.
— Много добре знаеш отговора на този въпрос, скъпа, но гората е доста опасно място за сам човек.
— Може би все пак трябва да го последваш — предложи Кейси, като с мъка успя да прикрие усмивката си.