Те си легнаха в колибата, а на сутринта се разбудиха от несвързаните думи на Големия Джон. Робин веднага скочи, коленичи пред гиганта, като се мъчеше да разбере какво точно се опитва да каже.
— Големи Джон, аз съм, Робин. Дойдох при теб, приятел, какво искаш да ми кажеш?
Големия Джон с мъка повдигна клепачите си. Очите му проблеснаха, докато се мъчеше да разпознае Робин. Последваха няколко минути на мъчително очакване. Но най-накрая чудото стана.
— Робин? Ти ли си, приятел?
— Да, Големи Джон, аз съм. Деър също е тук.
— А аз… аз сънувах, че твоята жена е при мен.
— Тя наистина е била тук, приятел, но аз я отведох вкъщи. Ти беше в безсъзнание няколко дни.
— Ще умра ли?
— Ти си прекалено голям и доста твърд, за да умреш от една змия — усмихна се Робин. Мантуа е почистила тялото ти от отровата и ме увери, че ще се оправиш. Подобно ухапване със сигурност би убило един по-дребен човек, но не и теб. Имам и още една чудесна вест, която бих искал да ти съобщя. Убедих губернатора Маккери да ти даде статут на „преждевременно освободен“. Ще можеш да дойдеш с мен в Батърст и там ще работиш във фермата ми. Ще те назнача за управител. Доволен ли си?
В началото Големия Джон имаше доста смутен вид, но после постепенно всичко се подреди в объркания му мозък. Когато в края на краищата осъзна какво точно му казва Робин, лицето му грейна от широка усмивка. Трудно бе човек да го нарече грозен, но не можеше да се каже, че и е красив. Имаше приятни черти, а размерите му бяха доста респектиращи.
— Наистина ли, приятел? Толкова време живях, криейки се из горите, че вече се страхувах, че ще умра някъде там и никой няма да разбере за това, нито да пожали за мен. Ще работя здравата, приятел, ще видиш. Няма да съжаляваш, че си се застъпил за мен. Ако мога с нещо да ти се отплатя…
Той внезапно млъкна и на лицето му се появи странно изражение.
— Какво има — попита го Робин.
— Спомних си защо исках да се срещна с теб. Исках да ти кажа нещо, за Серина. Чух, че един от полицаите разправяше, че тя очаквала дете от теб. Вярно ли е, приятел?
— Това твърди самата Серина и нямам особени основания да не й вярвам — призна с нежелание Робин. — Дори не си спомням да съм спал с нея, но сигурно съм го направил, защото тя забременя наскоро след това. Това ли е всичко, което имаше да ми кажеш? Че си чул някой да говори за бременността й?
— Не, има и друго. По дяволите, защо ми е така объркано в главата!
— Почини си, приятел, ще ми разкажеш по-късно — посъветва го Робин, защото ясно съзнаваше, че човекът все още не се е възстановил след ужасната болест.
— Не, важно е. Исках ти да знаеш… да знаеш…
— Да знае какво — опита се да му подскаже Деър, обхванат от нетърпение. Просто се чудеше как може Робин да проявява такова спокойствие.
— О, да, сега си спомням. Затворът в Батърст, където ме държаха, се намира точно срещу пазара.
— Да — потвърди Робин, като се чудеше какво общо би могло да има това със Серина. Дали пък Големия Джон не бе все още под въздействието на болестта?
— След като жена ти си замина, виждах Серина да влиза в един от магазините почти всеки ден. В началото въобще не се усъмних.
— Повечето от жените ходят на пазар всеки ден — обяви Робин и надеждата започна да го напуска. Просто бе очаквал да се случи някакво чудо, но явно това бе невъзможно.
— Да, прав си, но когато Серина влезеше в магазина на Сайлъс Дод, той поставяше на вратата табелка с надпис „Затворено“ и двамата оставаха вътре около час, понякога и повече. Освен това нито веднъж не видях Серина да излиза през главния вход. Така че тя със сигурност се е измъквала през някаква задна врата, която не гледа към улицата.
— Не разбирам…
— Господи, Робин, как може да си толкова загубен — извика радостно Деър. — Човекът се опитва да ти каже, че Серина си е имала любовник. Често се е отбивала при Сайлъс Дод, а в същото време съзнателно се е опитвала да те заблуди, че ти си единственият мъж, с когото е спала. Така че най-вероятно детето, което носи, е на Дод. Сега единственото нещо, което трябва да направиш, е да накараш този мъж да си признае, че е спал с нея.
— Сигурен ли си в това, което ми каза, Големи Джон? Абсолютно сигурен?