Разбира се, че не, повтаряше си тя, като дори се обвиняваше затова, че е помислила, че Робин е способен да я изостави, и натовари с решаването на проблема за Серина. Каквато и да е причината за заминаването му за Батърст, тя при всички случаи е била много важна и е изисквала личното му присъствие, реши най-накрая Кейт. Като въздъхна облекчено, тя стана, отдалечи се от прозореца и се завъртя разсеяно из всекидневната, а после отиде в кухнята. Присъствието на Серина, която непрекъснато се мотаеше из краката й, я изнервяше още повече. На всичко отгоре все още й беше лошо сутрин и не можеше да спи през нощта.
Деър й намекна, че спешното заминаване на Робин за Батърст е свързано със Серина, но не призна нищо определено, освен това, че то засяга Големия Джон.
Добре поне, че Големия Джон оживя и скоро щеше да се оправи напълно, помисли си Кейт. Тогава можеше да замине за Батърст и да работи за Робин.
Влизайки в кухнята, Кейт се усмихна, като видя Рой Пенрод и Мод, седнали близо един до друг и потънали в тих разговор.
— Рой, не знаех, че си тук.
— Точно възнамерявах да те потърся — каза Рой, като без желание откъсна поглед от Мод. — Предполагам, че не възразяваш, дето се отбих първо да поздравя Мод.
— Не, разбира се — отвърна Кейт, като прикри усмивката си при вида на червенината, заляла лицето на Мод.
— Робин няма ли го още — попита Рой.
— Не и честно да ти призная, доста се безпокоя за него. Отсъства вече близо две седмици.
— Разбирам, че сигурно ти е доста трудно, особено след като и Серина се натресе тук. Мога ли да ти помогна с нещо? Робин ми е като син. Ако имаш нужда от помощ, трябва просто да ми кажеш. Може би ще успея да убедя Серина да се върне обратно в къщата на Деър.
— Благодаря ти много — откровено отвърна Кейт, — но се страхувам, че едва ли някой е в състояние да я убеди да се премести. До известна степен я съжалявам. Тя си няма никого и се е вкопчила в Робин с такава страст, че човек просто може да се уплаши. Боя се, че внезапната смърт на родителите й се е оказала доста силен удар за нея и й е причинила травма, за която едва ли си даваме сметка.
— Възхищавам ти се затова, че се опитваш да я защитиш, след като тя се опита да унищожи брака ти.
— Аз всъщност не я защитавам — замислено отвърна Кейт. — Просто мисля, че разбирам чувствата, които изпитва. Смъртта на татко например, ме извади от равновесие, при това доста време имах чувството, че аз съм виновна за нея. Не бях в състояние да вземам разумни решения. Предполагам, че Серина е дори още по-разстроена. Нямам представа как ще свърши всичко това, но разчитам, че Робин все пак ще успее да намери някакво решение.
— Робин е добър човек, Кейт — каза Рой. — Той се нуждае от твоята любов и от доверието ти. Не знам как точно се е случило това със Серина, но съм готов да се обзаложа, че тя просто е използвала някакъв момент, в който той не е бил на себе си. Робин наистина те обича, той сам ми го каза, пък и от това, което наблюдавам, имам чувството, че вие двамата направо сте създадени един за друг. Такива бракове рядко се срещат и не могат да се разрушат от първата възникнала пречка. Щом има любов между двама души, те лесно могат да преодолеят и много по-големи трудности.
— Благодарение на Кейси разбрах много неща — призна Кейт. — Няма да се откажа така лесно от Робин, въпреки усилията на Серина да застане между нас и да разруши щастието ни.
Набразденото лице на Рой разцъфна в широка усмивка.
— Винаги съм знаел, че си упорита жена, Кейт. С времето съм научил доста истини. Една от тях е, че животът е крехко нещо и отминава бързо. Човек не бива да отхвърля щастието, което му се предлага, защото може никога да не получи подобен шанс отново. Затова и няма да позволя на Мод да отиде далеч от мен.
— Рой — извика смутено Мод и отново се изчерви.
— Така е, Мод, нека всички го знаят. Един ден ти ще бъдеш моя жена.
Кейт с цялото си сърце се надяваше, че нещата между Рой и Мод бързо ще се уредят. Рой бе все още жизнен и дори красив, а беше загубил преди много години жена си, докато Мод съвсем не беше някаква пропаднала престъпница, която заслужава да остане до края на живота си на дъното на обществото. Фактът, че тези двама души се бяха срещнали и обикнали през есента на своя живот, отново доказваше всепобеждаващата сила на любовта. За любовта няма възраст, нито неподходящо време, тя е ограничена единствено от силата на въображението.