— Искам да се любя с теб, Кейт.
Тя се отпусна в прегръдката му, отвърна на страстната му целувка и потрепери от желанието, което в миг обхвана цялото й тяло.
— Искам да ме любиш и да знаеш, че не те мразя. Никога не съм те мразила.
Той я разсъблече набързо, твърде нетърпелив, за да губи време за това. Собствените му дрехи изчезнаха също с невероятна бързина и след това я притисна към себе си, изпълнен с удоволствие от досега с топлото й, копнеещо за него тяло. Ръцете й се плъзнаха бавно по гърба му, като опипваха всеки от ясно очертаните му мускули. Погледът й се смъкна надолу между краката му, сякаш търсеше още едно доказателство за силното му желание.
Робин с възхищение наблюдаваше невероятната красота, която държеше в ръцете си. Дългата й къдрава коса се спускаше надолу като причудлив водопад, блестящ и черен като най-тъмна нощ. Той потъна в леглото, като все още я притискаше здраво в ръцете си, изпълнен от лудо желание. Започна да си играе с устата й, като докосваше нежно, а после хапеше устните й, правеше странни очертания по тях с езика си, а носле проникваше с него в устата й и търсеше нейната сладост.
След целувките последваха нежни ласки, ръцете му се плъзнаха по раменете й и достигнаха до гърдите. Пръстите му трескаво притискаха зърното на едната от гърдите й, докато езикът му нетърпеливо се въртеше около другата. Удоволствието се изливаше на вълни по цялото й тяло. Тя се опитваше да се притисне по-плътно към него, за да се спаси от това сладко мъчение, на което я подлагаше. Усети топлината на пръстите му по корема си, а после по-надолу, между краката, където безпогрешно намериха онова най-чувствително място, докосването до което й носеше невероятно удоволствие. Краката й сякаш сами се разтвориха, подканяйки го да продължи.
Той проникна дълбоко в нея, като не преставаше да я обсипва с ласки и целувки. Пръстите му се впиваха силно в плътта на рамената й, тласкаха я към него, за да бъде по-пълно удоволствието им. От устата й се отронваха несвързани думи, после внезапно те бяха заменени от остър вик и тя имаше чувството, че цялата се разтапя в тази топлина и това невероятно щастие, което преживяваше. Робин умело извиваше тялото си, проникваше дълбоко в нея, после бавно се измъкваше, за да повтори всичко отново и отново, докато накрая тя имаше чувството, че полита в облаците и губи всякакъв контрол над себе си. Само след миг и Робин я последва в това невероятно и щастливо пътешествие.
— Смяташ ли, че има нещо неестествено в това, че напълно изгубвам контрол над себе си, когато се любим — попита го Кейт, след като успя отново да си поеме дъх. — Достатъчно е само да ме докоснеш, и цялата настръхвам. Не съм сигурна, че това е редно.
Робин отвори очи и й се усмихна щастливо.
— Само господ може да отсъди кое е естествено и редно и да ни надари с тези неща — отвърна сериозно той. — Не бих искал да си друга. Обичам те точно такава, каквато си.
— И аз те обичам. Най-накрая мога да го призная. Татко беше толкова прав. Опитът и мъдростта са му помогнали да види това, които ние не можехме да разберем. Ние сме родени един за друг.
— Знаех, че ме обичаш още от самото начало — каза Робин с типичната си мъжка самонадеяност. — Проблемът бе в това, че ти трябваше ужасно много време, за да го разбереш.
— Благодаря на бога, че не се отказа от мен.
Когато слязоха във всекидневната, Серина и Сайлъс все още седяха на канапето и сериозно разговаряха. Само дето сега Серина не кимаше с глава, нито пък гледаше Сайлъс с неприязън. Изглеждаше доста замислена, сякаш внимателно преценяваше думите му. Сайлъс вдигна глава, когато Кейт и Робин влязоха в стаята. Лицето му изразяваше почуда, сякаш едва сега си даваше сметка, че те преди време са напуснали всекидневната.
— Какво стана, разбрахте ли се вие двамата — попита Робин, като се настани на един стол и придърпа Кейт върху скута си.
— Ще се оженим — отвърна решително Сайлъс. — Но първо Серина иска да ти каже нещо.
Робин повдигна учудено вежди.
— Цял съм в слух.
Серина явно се чувстваше доста неудобно.
— Ти — започна тя, като облиза нервно устни, — ти не… не се люби с мен през онази нощ.
— Бях сигурен, че е така.
Серина сякаш понечи да каже още нещо, после се отказа и извърна глава. Сайлъс веднага запълни паузата.
— Мога ли да оставя Серина тук за малко, докато отида до Парамата за свещеник?