— Разбира се — съгласи се Робин, запазил учудващо спокойствие. Той имаше всички основания да мрази Серина, но бе напълно доволен, че в края на краищата се бе отървал от тази хитруша. — Вземаш много правилно решение, Серина.
Серина му хвърли ядосан поглед.
— Не ми бе дадена никаква възможност да избирам — троснато отвърна тя.
— Не се разстройвай толкова, Серина — посъветва я Кейт. — Детето ти ще има баща, който го обича, освен това нямаш никакви основания да обвиняваш Сайлъс за предложението му, след всичко, което се е случило между вас. Очевидно той е направо луд по теб. Много бракове се основават на значително по-малко чувства.
— Като вашия, например — не се стърпя да я клъвне Серина. — Всички знаят защо Робин се ожени за теб.
— Ожених се за Кейт, защото я обичах. И все още я обичам. Нищо вече не може да промени нашите чувства.
— Ти не си…
— Серина — рязко я предупреди Сайлъс. — Не бих искал съпругата ми да се държи по този начин! С Робин вече е свършено. Отсега нататък аз ще бъда единствения мъж в живота ти.
Кейт посрещна тези думи с мълчаливо одобрение. Щом Сайлъс намираше сили да се противопостави на Серина, значи е разбрал как трябва да се държи с нея. Може би все пак ще успее да я сложи на мястото й.
Бракосъчетанието бе извършено в седем същата вечер във всекидневната. Може би булката не изглеждаше особено щастлива, но никой не си даваше вид, че го забелязва, нито пък бе готов да й съчувства. Тя все пак повтори семейната клетва, макар че думите с мъка излизаха от устата й, и примирено вдигна глава, за да я целуне Сайлъс след приключването на церемонията. Робин им предложи да използват една от празните спални през тази нощ, тъй като Сайлъс изрази желание да си тръгнат още на следващата сутрин. Бизнесът му изискваше да се върне възможно най-скоро в Батърст.
На скромната церемония присъстваха Кейт и Робин, които бяха свидетели, а също така Джак Дент, управителят на фермата, Мод, Лизи и Големия Джон. Кейт едва се сдържаше да не се засмее, когато наблюдаваше умилкването на Лизи около Големия Джон. Главата й достигаше едва до средата на едрите му гърди и той сигурно бе поне три пъти по-тежък от нея, но явно Лизи го смяташе за прекрасен и не можеше нито за миг да се отдели от него.
Не беше ясно как Големия Джон се отнасяше към всичко това. Той бе обичал само една жена в живота си и тя беше мъртва. Но Лизи бе наистина симпатична и както се виждаше доста го харесваше. Все още не беше ясно какво ще излезе от всичко това. Гигантът никога не се бе радвал на такова внимание, каквото получаваше сега от Лизи. Те едва се бяха срещнали, но достатъчно бе Лизи да разбере, че той ще работи във фермата на Робин в Батърст, и веднага изрази желание да придружи Робин и Кейт в новата им къща.
По-късно същата нощ Кейт и Робин с радост коментираха всичко, което се бе случило през този ден. Големия Джон бе получил възможност да започне нов живот, Лизи бе така очарована от гиганта, че едва ли щеше да се намесва повече в живота им, а Серина вече си имаше съпруг, който я обожаваше, и от когото очакваше дете, така че той щеше да се справя по-нататък с хитрите й номера.
— Нещата като че ли се пооправиха, любов моя — отбеляза с радост Робин. — Имам съпруга, която обичам повече от собствения си живот, само след няколко месеца ще се роди детето ни. Само преди година въобще не смеех да мисля, че на този свят ми е отредено дори и малко щастие. Може да ти изглежда смешно, но никога не съм си представял, и никога не съм и помислял, че ще се оженя за толкова упорита жена, която ще превърне за известно време живота ми в истински ад. Но само докато успея да я опитомя и да я превърна в нежно, влюбено коте.
— Влюбено коте — повтори ужасено Кейт. — Нима някога съм ти приличала на такова, Робин Флетчър?
— Да, винаги, когато те докосна ето така с ръка, Катрин Моли Маккензи — каза Робин и ръката му се плъзна под нощницата й и погали нежно гърдите й. В същото време другата му ръка се мушна отдолу и пръстите му проникнаха с лекота навътре в нея, докато очите й широко се отвориха.
— Ох…
— А също и когато направя така — продължи Робин, като измъкна нощницата през главата й и я захвърли настрани, като заедно с това я целуваше нежно по гърдите. После я придърпа силно към себе си, като докосваше с топлите си длани всяко кътче от тялото й.
Усмихна се, когато от устните й се отрони звук, който много приличаше на щастливо мъркане на коте.
— Не успях да те попитам, радваш ли се, че ще имаш бебе?
— Да, мисля, че децата ще направят брака ни още по-щастлив и пълноценен. А ти щастлив ли си от това?
— Направо съм луд от щастие.