— Ласкаете ме.
— Ни най-малко — настоя Маргьорит. — Вече ви наричат един от най-големите художници на деветдесетте. И ти си му възложила поръчка. — Тя извърна грейналото си лице към онемялата си дъщеря. — Много умен ход, скъпа.
— Аз… всъщност аз…
— За мен е голямо удоволствие да работя с дъщеря ви — прекъсна я Михаил.
— Чудесно! — Маргьорит отново стисна ръцете му. — Трябва да дойдете на партито, което организирам в петък вечер на Лонг Айлънд. Моля ви, не ми казвайте, че сте зает. — Тя го погледна кокетно изпод дългите си ресници. — За мен ще бъде голямо разочарование.
Той едва се сдържа да не се ухили към Сидни.
— Не мога да поема отговорността да разочаровам една красива жена.
— Прекрасно! Сидни ще ви доведе. В осем часа. Сега трябва да бягам. — Тя докосна косата си, махна разсеяно на Сидни и забърза навън точно когато Жанин влизаше с разхладителната напитка.
Михаил взе чашата, благодари и седна отново.
— И тъй, питахте за прозорците — започна той. Сидни внимателно отпусна ръце, които бе свила в юмруци под бюрото.
— Казахте, че сте дърводелец.
— Понякога. — Той отпи голяма глътка. — Понякога резбовам дървото наместо да го кова.
Ако беше решил да се подиграе с нея — а тя не бе сигурна дали желанието му не е било точно такова — едва ли би могъл да измисли по-успешен начин.
— Последните две години прекарах в Европа — рече тя. — Така че не съм добре запозната с артистичния свят на Америка.
— Не е нужно да се извинявате — развеселено отвърна мъжът.
— Не се извинявам. — Трябваше да положи огромни усилия, за да се овладее и да говори спокойно, да не стане и да накъса на малки парченца предложените цени за ремонта. — Искам да зная каква игра играете, Станисласки.
— Вие ми предложихте работа по задача, която ме интересува. Аз я приех.
— Вие ме излъгахте.
— За какво? — Той протегна ръка с дланта нагоре. — Имам разрешително за дърводелец. С това си изкарвах прехраната, откакто навърших шестнайсет. Какво значение има за вас това, че сега хората купуват скулптурите ми?
— Никакво! — Сидни рязко дръпна списъците и отново се загледа в тях. Той сигурно прави примитивни и грозни скулптури, помисли си тя. Твърде груб и невъзпитан е, за да бъде талантлив художник. Най-важното е, че ще може да свърши работата, за която го наемаше.
Но Сидни мразеше да я мамят. За да го накара да си плати за това, тя го принуди подробно да се спре на всяка подробност от ремонта и цените, като загуби повече от час от неговото и своето време.
— Е, добре. — Тя бутна настрани прецизните си бележки. — Договорът ще бъде готов в петък.
— Чудесно! — Мъжът стана. — Можете да го донесете, като дойдете да ме вземете. Да речем, в седем.
— Моля?
— За вечерята. — Той се наведе напред. Шокирана, Сидни си помисли, че мъжът възнамерява да я целуне. Скова се и застина, но той само потърка ревера на сакото й между палеца и показалеца си. — Трябва да носите нещо по-ярко.
Тя блъсна стола си назад и се изправи.
— Нямам никакво намерение да ви водя на вечеря в дома на майка ми.
— Страхувате се да бъдете с мен — рече той с известна гордост.
Сидни вирна брадичка.
— Не, разбира се.
— Че какво друго може да бъде? — Без да откъсва очи от нейните, той заобиколи бюрото и застана пред нея. — Жена като вас не би се държала невъзпитано без основателна причина.
Дъхът й секна. Сидни насила успя да издиша.
— Достатъчна причина е това, че не ви харесвам.
Мъжът само се усмихна и докосна перлената й огърлица.
— Не. Аристократите са предсказуеми, Хейуърд. Ти си научена да търпиш хората, които не харесващ. С тях би се държала най-любезно.
— Престанете да ме докосвате.
— Карам те да се изчервяваш — засмя се той и остави перлите да се изплъзнат от пръстите му. Беше сигурен, че и кожата й е също толкова нежна, също толкова хладна. — Хайде, Сидни, какво ще кажеш на очарователната си майка, когато се появиш на партито без мен? Как ще обясниш, че си отказала да ме заведеш? — Той зърна в очите й борбата между гордостта, гнева и доброто възпитание и се разсмя отново. — Хваната в капан от произхода си — промърмори. — Е, аз нямам причина да се тревожа, че може да ми се случи подобно нещо.
— Без съмнение — процеди тя през зъби.
— Петък — рече Михаил и я вбеси, като плъзна пръсти по бузата й. — В седем.
— Господин Станисласки — промърмори тя, когато мъжът, стигна до вратата. — Опитайте се да намерите в гардероба си нещо, което да няма дупки.
Сидни дочу гръмкия му смях в коридора. Само да не беше толкова добре възпитана, помисли си тя. Тогава можеше да освободи част от гнева си, като захвърли нещо чупливо по вратата.