— Да. Ще ви бъде от полза, ако добиете навика да носите часовник. За мен времето е ценно, господин…
— Станисласки. — Мъжът пъхна палци в гайките на джинсите си, пристъпи от крак на крак, но не от неудобство. — Сидни е мъжко име.
— Очевидно грешите — отбеляза Сидни и вдигна вежди.
Едва сега мъжът бавно я огледа, със смесица от любопитство и раздразнение. Стори му се сладка като торта с глазура, ала той не бе оставил работата си, за да си губи времето с коя да е жена.
— Очевидно — съгласи се той. — Смятах, че Хейуърд е някой плешив старец с побелели мустаци.
— Имате предвид дядо ми.
— Е, в такъв случай искам да се срещна с дядо ви.
— Това не е възможно, господин Станисласки, тъй като дядо ми почина преди близо два месеца.
Дързостта в очите му бързо премина в съчувствие.
— Съжалявам. Много боли, когато загубиш близък.
Сидни не можа да си обясни, защо от всички думи на състрадание, които бе изслушала, единствено изреченото от този непознат успя да я трогне.
— Да, така е — отвърна тя. — А сега заповядайте, седнете и нека се заловим за работа.
Студена и недостъпна като луната. Толкова по-добре, помисли си мъжът. Това щеше да го предпази от всички неуместни помисли — поне докато постигне онова, което искаше.
— Изпратих безброй писма до дядо ви — започна той и се настани в един от не твърде удобните столове пред бюрото, чиято направа напомняше времето на кралица Ана. — По всяка вероятност последните са забутани някъде в неразборията, съпътстваща смъртта.
Странен начин на изразяване, рече си Сидни, и все пак определението е съвсем точно. Собственият й живот се бе обърнал с главата надолу през последните няколко месеца.
— Кореспонденцията трябва да бъде адресирана до мен. — Тя се изправи в стола си и скръсти ръце. — Както знаете „Хейуърд Ентърпрайзис“ се е спряла на няколко фирми…
— За какво?
Сидни се постара да прикрие колко й е неприятно, че я прекъсват.
— Моля?
— За какво са ви тези няколко фирми?
Ако в този момент бе сама, тя щеше да въздъхне и да затвори очи. Ала в присъствието на непознатия само забарабани с пръсти по бюрото.
— Какъв пост заемате вие, господин Станисласки?
— Пост ли?
— Да, да, с какво се занимавате? — Нетърпението в гласа й го накара да се усмихне. Зъбите му бяха искрящо бели, макар и не съвсем равни.
— Питате с какво се занимавам ли? Работя с дърво.
— Дърводелец ли сте?
— Понякога.
— Понякога — повтори тя и се отпусна назад. Сградите зад нея сякаш са опитваха да пробият плътната синева на небето. — Навярно ще можете да ми обясни те защо „Хауингтън Кънстръкшън“ праща един дърводелец за свой представител.
Стаята ухаеше на лимон и розмарин и тези аромати настойчиво му напомняха за горещината, жаждата и обхваналото го нетърпение, което бе не по-малко от нейното.
— Бих могъл да ви обясня… ако действително бяха ме изпратили.
Отне й един дълъг миг, додето проумее, че мъжът няма намерение да я обиди с нахалството си.
— Вие не сте от „Хауингтън“, така ли?
— Не. Казвам се Михаил Станисласки и живея в една от вашите сгради. — Той преметна мръсната си обувка върху набитото с прах коляно. — Ако имате намерение да наемете „Хауингтън“, на ваше място бих премислил решението си. Веднъж се случи да работя за тях, ала те твърде много обичат вратичките в закона.
— Извинете за момент. — Сидни рязко натисна копчето на интеркома. — Жанин, каза ли господин Станисласки, че представлява „Хауингтън“?
— О, не, госпожице. Той просто помоли за среща. Хауингтън се обади преди десетина минути за промяна в часа на срещата. Ако искате…
— Остави. — Сидни отново се отпусна в стола си и се загледа в мъжа, който се усмихваше насреща й. — Както изглежда, изпаднала съм в заблуждение.
— Ако искате да кажете, че сте допуснали грешка, да, така е. Дойдох да поговорим за вашата жилищна сграда в Сохо.
Сидни изпита неудържимо желание да прокара пръсти през косата си.
— Идвате с оплакване на наемател.
— По-точно казано с оплакванията на не един и двама наематели — поправи я той.
— Сигурно ви е известно, че сте длъжен да спазите определената за такива случаи процедура.
Мъжът повдигна вежда.
— Вие сте собственик на сградата, нали?
— Да, но…
— В такъв случай отговорността е изцяло ваша.
Сидни застина.
— Добре зная каква отговорност нося, господин Станисласки. А сега, ако обичате…
Той се изправи едновременно с нея, ала не отстъпи нито сантиметър.
— Дядо ви даде определени обещания и заради него вие сте длъжна да ги удържите.
— Онова, което трябва да направя — с леден тон отбеляза Сидни, — е да управлявам тази компания. — А тя все още се учеше. — Можете да кажете на другите наематели, че много скоро „Хейуърд“ ще наеме предприемач, тъй като добре съзнаваме каква голяма част от имотите ни се нуждаят от ремонт и реконструкция. Апартаментите в Сохо ще бъдат ремонтирани, когато му дойде времето.