Сидни рязко се извърна, застанала на прага.
— Пил си питие с майка ми? — попита, внимателно изговаряйки всяка дума.
— Да. — Той лениво се облегна на рамката на вратата. — Преди да се опиташ да ме превърнеш в леден къс, разбери, че не проявявам сексуален интерес към Маргьорит.
— Чудесно. Просто чудесно! — Ако вече не бе прибрала фигурката в чантата си, сигурно щеше да му я хвърли в лицето. — Нали се споразумяхме да я оставиш на мира.
— Нищо подобно не сме се споразумели — поправи я той. — И аз не досаждам на майка ти. — Нямаше смисъл да й обяснява, че Маргьорит му се бе обадила три пъти, преди той накрая да се предаде и да се срещне с нея. — Пийнахме като приятели и след това Маргьорит, струва ми се, разбра, че помежду ни може да съществува само приятелство. — Той вдигна ръка, за да спре възражението й. — Особено като се има предвид, че проявявам сексуален интерес към дъщеря й.
Сидни онемя. Преглътна мъчително и безуспешно опита да възвърне самообладанието си.
— Не е вярно. Проявяваш интерес само към набирането на точки като мъж.
Нещо проблесна в очите му.
— Искаш ли да се върнеш обратно в стаята, за да ти покажа към какво точно проявявам интерес?
— Не. — Преди да успее да се овладее, тя отстъпи назад, сякаш да се защити. — Но искам да си достатъчно почтен и да не си играеш с майка ми.
Михаил се зачуди дали Маргьорит с такава разгорещеност би скочила да защити дъщеря си и дали Сидни би повярвала, че майка й просто искаше да се позабавлява в кратка любовна афера с по-млад от нея мъж — нещо, в което той ясно бе показал, че не желае да вземе участие.
— Тъй като не ми се ще главоболието ти да се върне, особено като се има предвид, че положих толкова усилия, за да те отърва от него, ще се опитам да изясня нещата доколкото мога. Нямам никакво намерение да подхващам романтична, сексуална или чувствена връзка с майка ти. Това устройва ли те?
— Да, ако можех да ти повярвам.
Той не помръдна, нито едно мускулче не трепна, но Сидни усети как цялото му тяло се напрегна като пружина. Гласът му бе ужасяващо тих.
— Аз не лъжа.
Сидни кимна хладно.
— Ограничи се в коването на пирони, Михаил и ще се разбираме добре. Не е нужно да ме изпращаш, мога и сама да сляза. — Тя бавно се обърна и приближи към асансьора. Макар да не погледна назад, когато влезе в кабината, съзнаваше, че той я изпрати с поглед.
Точно в дванайсет Сидни седна начело на дългата орехова маса в заседателната зала. Десет мъже и две жени бяха подредени по старшинство от двете страни. Пред всеки бе поставена кристална чаша, бележник и химикалка. Тежките брокатени завеси бяха дръпнати и разкриваха стена от прозорци с тъмни стъкла, които да притъпяват блясъка на слънчевите лъчи. Само че този ден навън валеше като из ведро. През дъждовната завеса едва се забелязваше силуетът на Таймс Билдинг. От време на време тих гръмотевичен тътен се прокрадваше през камъка и стъклото.
Мрачният ден бе в унисон с настроението на Сидни. Тя се чувстваше като непослушно дете, повикано в кабинета на директора на училището. Плъзна поглед по лицата на присъстващите, някои от които бяха заседавали тук още преди тя да се роди. Вероятно те най-трудно щяха да се поддадат на убеждение — онези, които мислеха за нея като за малкото момиченце, дошло в „Хейуърд“ да се подруса на коляното на дядо си.
Тук беше и Лойд, точно в средата на лакираната маса, по лицето му се четеше такова самодоволство, такава увереност, та й се искаше да му се изплези. Не, осъзна тя, когато срещна погледа му. Искаше да победи.
— Дами и господа — изправи се тя, — преди да започнем обсъждането на въпроса, който занимава всички ни, искам да направя изявление.
— Вече направи изявление пред пресата, Сидни — изтъкна Лойд. — Смятам, че всички присъстващи са запознати с твоето становище.
Дочу се тихо мърморене, някои изразяваха съгласие, други възразяваха. Тя почака да се възцари пълна тишина, преди да продължи.
— Независимо от това, като президент и притежател на контролния пакет акции в „Хейуърд“, ще изложа съображенията си, а после ще имате думата за изказвания.
Гърлото й се стегна, когато всички погледи се насочиха към нея. В някои се четеше търпение, в други — снизхождение, в трети — скептицизъм.
— Разбирам, че управителния съвет е смутен от сумата, отделена за проекта в Сохо. От всички сгради, собственост на „Хейуърд“, тази осигурява сравнително малък годишен доход. Ала той е постоянен и стабилен. През последните десет години за поддръжката на комплекса не са похарчени никакви пари. Знаете, разбира се, от редовните тримесечни отчети, колко много се е вдигнал през това време наемът. Смятам, и то по напълно практически съображения, че с парите, които влагам в този проект, защитавам нашите вложения.