Искаше й се да спре, да вдигне чашата си и да я изпие до дъно, но съзнаваше, че жестът ще издаде нервността й.
— Освен това, съм убедена, че компанията „Хейуърд“ е морално и по закон задължена да предостави на наемателите прилични и надеждни жилища.
— Жилищата можеха да бъдат прилични и надеждни за половината от вложените пари — обади се Лойд.
— Прав си. Аз обаче вярвам, че дядо ми би желал „Хейуърд“ да не се ограничава с минимума. Той би искал най-доброто и най-хубавото. Аз също. Няма да ви цитирам числа. Всички документи са в папките пред вас и ще бъдат обсъдени след няколко минути. Да, бюджетът за проекта в Сохо е висок, но „Хейуърд“ поддържа високи стандарти.
— Сидни — започна меко Хауърд Келер, един от най-старите помощници на дядо й. — Никой от нас не се съмнява в мотивите, нито в ентусиазма ти. Трябва обаче да вземем под внимание преценката ти за този проект, както и за случая Уолбърг. Широката гласност през последните няколко дни беше пагубна. Акциите на Хейуърд паднаха с три процента. Като ги добавим към предишното падане, което настъпи, когато ти застана начело на компанията, смятам, че нашите акционери са разтревожени съвсем основателно.
— Случаят Уолбърг — със стоманен глас отвърна Сидни — е една осемдесетгодишна жена със счупена бедрена кост. Тя падна на пода в кухнята си — под, който ние не сме ремонтирали навреме и който поради нашата небрежност е станал опасен.
— Точно такова необмислено твърдение излага „Хейуърд“ на риска срещу нея да бъде заведено дело за изплащане на огромна застраховка — изтъкна Лойд. Тонът му умишлено бе тих и спокоен. — Нима именно това е работата на детективите на застрахователните компании и адвокатите — да вземат решение по този въпрос, след внимателно и цялостно проучване на ситуацията. Не можем да ръководим нашата компания, водени от пориви и чувства. Госпожица Хейуърд може и да е трогната от случая Уолбърг, но съществуват процедури и правила, които трябва да бъдат спазвани. А след като и пресата се зае с този случай…
— Да — прекъсна го Сидни. — Много интересно, че пресата научи тъй бързо за злополуката. Трудно ми е да повярвам, че само няколко дни, след като една никому неизвестна старица пада в апартамента си в центъра, това се превръща във водеща новина и името на нашата компания присъства в заглавията на всички вестници.
— Не бих се изненадал, ако жената сама им се е обадила — рече Лойд.
— Наистина ли? — Усмивката на Сидни беше ледена.
— Струва ми се, че няма никакво значение как пресата се е добрала до тази история — намеси се Мейвис Трилейн. — По-важно е, че това е вече факт и гласността съвсем не е в наша полза, а поставя „Хейуърд“ в твърде уязвимо положение. Акционерите искат да се действа бързо.
— Някой от вас смята ли, че „Хейуърд“ няма вина за злополуката с госпожа Уолбърг?
— Не е важно какво смятаме — поправи я Мейвис. — И никой от нас не е в състояние да вземе решение по това, докато не бъде направено подробно разследване. Важното е как трябва да се уреждат подобни въпроси.
Жената се намръщи, прекъсната от почукване на вратата.
— Извинете — рече Сидни и сковано отиде да отвори.
— Жанин, обясних ти, че не трябва да ни прекъсваш.
— Да, госпожице. — Секретарката, която бе засвидетелствала на Сидни пълната си подкрепа само пет минути, след като бе чула историята, продължи съвсем тихо:
— Спешно е. Току-що ми се обади моя приятелка. Работи за Шести канал. Госпожа Уолбърг ще направи изявление в обедните новини. Ще започне всеки момент.
След моментно колебание, Сидни кимна.
— Благодаря ти.
— Късмет, госпожице Хейуърд.
Сидни се усмихна и затвори вратата. Късмет наистина й бе нужен. С напълно безизразно лице, тя се върна в стаята.
— Току-що ми съобщиха, че госпожа Уолбърг ще направи изявление по телевизията. Сигурна съм, че за всички представлява интерес какво ще каже тя. Така че с ваше позволение ще включа телевизора. — Без да дочака отговор, тя насочи дистанционното управление към екрана в ъгъла.
Докато Лойд възразяваше, че управителния съвет се интересува от фактите, а не от отзвука в пресата, Шести канал превключи от рекламата към предаване на живо от болничното легло на госпожа Уолбърг.
Репортерката, хубава млада жена с проницателен поглед, започна интервюто, като помоли пациентката да обясни как точно е пострадала.
Няколко от членовете на управителния съвет поклатиха глави и тихо си зашепнаха нещо, когато старицата обясни как се спънала в скъсания линолеум и как шумът от ремонта заглушил виковете й.