— Наследил е характера на майка си — обади се Юри. — И тя се бие.
— Само веднъж — рече Надя и поклати глава. — Само веднъж го ударих с тигана по главата. Но той никога няма да го забрави.
— Още имам белег. И тук. — Той посочи рамото си. — Когато хвърли по мен четката си за коса.
— Не трябваше да казваш, че новата ми рокля е грозна.
— Тя беше грозна — рече той и сви рамене, сетне докосна гърдите си. — И тук, когато…
— Стига. — Надя се изправи с достойнство. — Гостенката ни ще помисли, че съм тиранин.
— Истински тиранин — ухили се Юри към Сидни.
— И този тиранин нарежда, че трябва да разчистим масата, за да хапнем десерта.
Сидни все още се смееше, когато Михаил мина по моста към Манхатън. По някое време, докато бе траяла дългата приятна вечеря, тя бе забравила, че му е ядосана. Може би бе изпила малко повече вино. Със сигурност бе изяла твърде много от вълшебния кайсиев пудинг, който Надя бе сервирала със студена сметана. Но се чувстваше прекрасно и не помнеше да е прекарвала по-приятна вечер.
— Баща ти измисли ли всичко това? — Сидни потъна в седалката и се извърна към Михаил. — Че майка ти хвърляла разни неща?
— Прихванат ли я, наистина хвърля. — Той превключи на по-ниска скорост и се вля в движението. — Веднъж метна по мен цяла чиния със спагети и кюфтенца, задето изрекох някаква мръсотия.
Сидни прихна да се смее.
— О, какво ли не бих дала да видя това. Ти наведе ли се?
— Не достатъчно бързо — ухили се той.
— Никога през живота си не съм хвърлила каквото и да било. — Въздишката й беше изпълнена с копнеж и завист. — Сигурно е много успокояващо. Те са чудесни — добави тя след миг. — Семейството ти. Имаш голям късмет.
— Значи не ти беше неприятно да вечеряш в Бруклин?
Тя се намръщи и леко се изправи.
— Не ставаше дума за това. Казах ти, не съм сноб. Просто не бях подготвена. Трябваше да ми кажеш, че ще ме заведеш там.
— Щеше ли да дойдеш?
Тя понечи да отговори, сетне размисли. След миг отново сви рамене.
— Не зная. Защо ме заведе?
— Исках да те видя там. Може би исках ти също да ме видиш сред тях.
Озадачена, тя отново се извърна към него. Вече почти бяха стигнали. След няколко минути щяха да се разделят.
— Не разбирам защо това е от значение за теб.
— Значи много неща не разбираш, Сидни.
— Бих могла да ги разбера, ако бъдеш по-ясен. — Изведнъж й се стори, че е жизненоважно да разбере. Пръстите й изтръпнаха и тя потърка ръце една в друга, за да прогони усещането.
— Не ме бива много в приказките. — Той влезе в гаража под сградата. Когато свали очилата си, очите му бяха потъмнели от бушуващите в тях чувства.
Нима тя не разбираше, че проклетият й парфюм го подлудяваше? Смехът й, разрошената й от вятъра коса. Нежността и копнежа в очите й, когато гледаше малкото рошаво кученце на баща му.
Положението се беше влошило, след като го бе видяла със семейството му. След като бе зърнал как първоначалната й скованост се стопява след няколко мили думи. Отначало се тревожеше, че прави грешка, че Сидни ще бъде хладна със семейството му, ще се отнесе с презрение към старата къща и непретенциозната храна.
Наместо това тя се бе смяла с баща му, бе подсушавала съдове с майка му. Наглото флиртуване на Алекс не я бе обидило, а по-скоро я бе развеселило. А когато Рейчъл я похвали, задето тъй добре се бе справила с шума около злополуката на госпожа Уолбърг, беше се изчервила като ученичка.
Как, по дяволите, би могъл да предвиди, че ще се влюби в нея?
И сега, когато тя отново бе насаме с него, цялата тази хладна сдържаност отново се връщаше. Забелязваше я по начина, по който тя изпъна гърба си, докато слизаше от колата.
По дяволите, усещаше я — той се зачуди как прозорецът му не се покри със скреж.
— Ще те изпратя до горе — рече и затръшна вратата на колата.
— Не е необходимо. — Сидни нямаше представа защо вечерта беше провалена, но бе склонна да стовари вината върху себе си.
— Ще те изпратя — повтори той и я дръпна към асансьора.
— Добре. — Тя скръсти ръце и зачака.
В мита, в който вратите се плъзнаха встрани, двамата мълчаливо влязоха. Сигурни бяха, че това е най-дългото пътуване с асансьор, което са преживявали. Сидни мина пред него, когато стигнаха до нейния етаж. Извади ключовете си още преди да стигнат до вратата на апартамента й.
— Беше ми много приятно да вечерям със семейството ти — учтиво рече тя. — Предай на родителите си, че съм много благодарна за гостоприемството им. — Ключалката щракна. Свържи се с мен, ако има някакви проблеми през тази седмица.