Мъжът стовари длан върху вратата, преди Сидни да успее да я затръшне пред лицето му.
— Влизам!
СЕДМА ГЛАВА
Сидни прецени, че няма почти никакви шансове да успее да затвори вратата, докато мъжът се е облегнал на нея с цялата си тежест, и хладно се отдръпна.
— Малко е рано за питие преди лягане и твърде късно за кафе.
— Не искам питие. — Михаил тръшна вратата с такава сила, че огледалото в антрето издрънча.
Макар че си наложи да не отстъпи, Сидни усети как мускулите на стомаха й се свиват болезнено.
— Някои хора биха сметнали, че на един мъж му липсват обноски, след като нахлува насилствено в апартамента на жена.
— Аз нямам обноски — рече той, пъхна ръце в джобовете си и влезе в дневната.
— Сигурно е голямо мъчение за родителите ти. Очевидно доста са се постарали, за да възпитат децата си. При теб не се е получило.
Той рязко се завъртя и й напомни красив тигър, дебнещ плячката си. При това човекоядец.
— Ти харесваш ли ги?
Смаяна, тя прокара пръсти през разрошената си коса.
— Разбира се, че ги харесвам. Вече ти казах.
Докато юмруците му се свиваха и отпускаха в джобовете, той вдигна вежда.
— Помислих си, че единствено идеалните ти обноски са те накарали да го кажеш.
Ударът попадна право в целта. Пламъци обхванаха леда.
— Е, сгрешил си. Сега след като изяснихме всичко, можеш да си вървиш.
— Нищо не сме изяснили. Кажи ми защо преди по-малко от час се държеше съвсем различно.
Тя се улови навреме и стисна устни, за да не се нацупи.
— Не разбирам за какво говориш.
— Със семейството ми беше мила и сърдечна. Усмихваше се съвсем лесно. Сега, с мен си студена и далечна. Изобщо не се усмихваш.
— Това е абсурд. — Тя се насили да се усмихне, ала гримасата приличаше повече на озъбване. — Ето, усмихнах ти се. Доволен ли си?
Очите му гневно проблеснаха и той отново закрачи из стаята.
— Не съм доволен, откакто влязох в кабинета ти. Караш ме да страдам и това не ми харесва.
— Чувала съм, че е добре художниците да страдат — отвърна тя. — Но не виждам какво общо имам аз с това. Изпълних всичките ти изисквания. Смяна на прозорците, нов водопровод, нова електроинсталация. Имаш ли представа какви количества дървен материал съм доставила?
— Известно ми е. Не това е съществено.
Тя примига насреща му.
— Знаеш ли, че като си ядосан изпускаш граматическите членове?
Михаил присви очи.
— Нищо не изпускам.
— А и объркваш времената.
Той се почувства обиден.
— Бих искал да те чуя как ще говориш на моя език.
Сидни гневно стовари чантата си на масата.
— Баришников, гласност.
Устните му се разтегнаха в усмивка.
— Това е руски. Аз съм украинец.
— Вероятно са доста близки. — Той пристъпи напред, тя направи крачка назад. — Сигурна съм, че можем да проведем интересна дискусия за тънкостите в различните езици, но ще трябва да я отложим. — Мъжът приближи и тя, надявайки се, че го прави съвсем небрежно, се отдръпна. — Както вече споменах, прекарах много приятна вечер. Сега обаче… — Той я пресрещна зад стола. — Престани да ме преследваш.
— Въобразяваш си. Ти не си заек, а жена.
Истината бе, че се чувстваше като заек, като нещастно малко същество, застинало в светлината на фаровете.
— Не зная от какво е предизвикано това твое настроение…
— Аз имам много настроения. Но ти предизвикваш едно определено всеки път, когато те видя или си помисля за теб.
Сидни се отдръпна, така че масата остана помежду им. Тъй като добре знаеше, че ако продължи да отстъпва, гърбът й ще опре в стената, тя спря.
— Добре, по дяволите. Какво искаш?
— Теб. Знаеш, че те желая.
Сърцето се качи в гърлото й, сетне сякаш слезе в стомаха.
— Само ти се струва. — Трепването на гласа й я ядоса дотолкова, че тя си наложи да добави хладно: — Не ми харесва играта, която играеш.
— Игра ли? Какво трябва да си мисли един мъж, когато една жена в един момент го гледа страстно, а в следващия — с пълно безразличие? — Той раздразнено вдигна ръце и ги стовари върху масата. — Казах ти съвсем ясно, когато беше разстроена, че не желая майка ти, а теб. Ти ме нарече лъжец.
— Не… — Тя едва дишаше. Умишлено се отдръпна, мина зад стола и здраво се вкопчи в облегалката. Грешка бе, че срещна очите му. Прочете в тях безпощадност, която накара кръвта й да кипне. — Преди не ме желаеше.
— Преди? Струва ми се, че те желая още отпреди да те срещна. Какво значи преди?
— В колата. — Унижението я накара да се изчерви. — Когато аз… когато се връщахме от Лонг Айлънд. Бяхме… — Пръстите й се забиха в облегалката. — Няма значение.