Още!
Михаил дръпна презрамките от раменете й и в бързината да премахне и най-малкото препятствие скъса едната. Докато устните му се плъзгаха по голото рамо, той свали ципа на роклята и тя се свлече в краката на младата жена.
Късата шемизета без презрамки обхващаше гърдите и се спускаше до стройните дълги бедра. Сидни вдигна трепереща ръка, за да се прикрие, но той я хвана и я задържа. Не забеляза притеснението в погледа й, докато я наблюдаваше, заобиколена от последните пламъци на залеза, които стопляха стаята.
— Михаил. — Тъй като не се чувстваше готов да заговори, той само кимна. — Аз… спалнята.
Той се изкушаваше да я люби тук на пода. Ала я грабна на ръце и я понесе.
— Дано е наблизо.
С леко нервен смях, тя му показа накъде да върви. Никой мъж досега не я бе носил до леглото и това й се стори замайващо романтично. Сидни колебливо притисна устни към шията му. Той потръпна. Окуражена, тя продължи към ухото му. Мъжът изстена. С въздишка на удоволствие тя леко го захапа и плъзна пръсти под ризата да погали рамото му.
Михаил я притисна в обятията си. Когато тя извърна глава, устните му жадно посрещнаха нейните, докато я поваляше на леглото.
— Не трябва ли да спуснем пердетата? — Въпросът завърши с въздишка, защото ръцете му отново се плъзнаха по тялото й, по пламналата й кожа. Нямаше място за стеснение в този шеметно въртящ се, лишен от въздух, свят.
Не би трябвало да бъде така. Винаги бе смятала, че любовният акт или е напълно машинален, или носещ спокойствие и утеха. Не би трябвало да бъде толкова настойчив, тъй бурен. Толкова невероятен. Тези груби ръце трескаво се плъзгаха по плътта й, по коприната, сетне отново по плътта, дарявайки й невъобразими усещания. Устните му бяха също тъй припрени, също тъй опитни и подемаха същото еротично пътешествие.
Той се бе изгубил в нея. Напълно и безвъзвратно. Дори въздухът бе изпълнен с нея, този спокоен, сдържан, невероятно чувствен аромат. Кожата й сякаш се топеше под ръцете му, под устните му. Всяка нейна тръпка разтърсваше и него, докато му се стори, че ще полудее.
Желанието набъбваше, пронизваше я, вибрираше в нея, тя ставаше все по-нежна и по-гъвкава.
Мъжът нетърпеливо засмука зърното й през коприната, докато ръцете му се плъзнаха по бедрата й.
Когато я докосна, цялото й тяло потръпна от шока. Ръката й се протегна назад, докато пръстите се заключиха около един от месинговите пръстени на таблата. Тя поклати глава, когато удоволствието я прониза. Изведнъж страхът и желанието се сляха в едно и тя нямаше представа дали да го умолява да спре или да го моли да продължава все повече и повече.
Безпомощна, изгубила контрол, тя се задъхваше. Чувстваше се стегната в малка гореща топка. Когато простена и извика името му, топката сякаш избухна и я остави тръпнеща.
Младата жена изстена отново и тялото й се отпусна.
Непоносимо възбуден, той я наблюдаваше. Изумителното удоволствие бе заляло с гъста руменина страните й, шеметното желание бе превърнало очите й в син дим. Заради нея, заради себе си, той отново я поведе все по-нависоко и по-нависоко, докато дъхът й секна, пламъци обгърнаха тялото й.
— Моля те — прошепна тя, когато той отметна коприната.
— Ще бъде прекрасно! — Той докосна с език зърното й.
Не можеше да има нищо повече. Но той й показа, че има. Дори когато тя трескаво задърпа дрехите му, той продължи да й дава, да дава повече, отколкото смяташе, че може да издържи. Ръцете му не спряха нито за миг, докато той се претърколи на леглото и помогна на Сидни да го отърве от всякакво препятствие помежду им.
Искаше тя да го желае безумно, така както я желаеше той. Усещаше дивата нужда в начина, по който тя се движеше под него, по начина, по който ръцете й търсеха. Да, и по начина, по който тя простенваше, щом той откриеше тайна, която бе пазила само за него.
Когато усети, че не може да издържа повече, той проникна в нея.
Бе достигнала отвъд границата на всякакво удоволствие. Не можеше да намери думи за измерението, в което бе попаднала. Тялото й се извиваше, посрещаше неговото. Бяха се слели в съвършен интимен ритъм, естествен като дишането. Чуваше, че й говори, отчаяни думи на два езика. Разбираше, че той я следва навсякъде, пленник също както и тя беше пленница.
И когато силата на удоволствието я блъсна отвъд тази тясна граница, остана само той. И единствено той й бе нужен.
Стаята тънеше в сенки. Чудейки се дали умът й някога ще се проясни, Сидни се втренчи в тавана и се заслуша в дишането на Михаил. Глупаво е, помисли си, но пък звукът й стори толкова успокояващ и интимен. Би могла да слуша с часове.