Тя се усмихна.
— Да.
— И ще прекараш нощта с мен? В моето легло?
Тя седна и го погледна в очите.
— Да.
— Добре. — Той леко подръпна кичура. — А сега ме целуни за довиждане.
Тя обви ръце около врата му. Завивката се плъзна до кръста й. Доволна, тя проследи погледа му, последвал плата, усети как мускулите му се стегнаха, почувства нарастващата топлина. Бавно, изчаквайки очите му отново да срещнат погледа й, тя се наведе напред. Устните й докоснаха неговите и се отдръпнаха. Докосваха и се отдръпваха, докато тя долови тихия му стон. Доволна, че е обсебила напълно вниманието, тя разтвори копчетата на ризата му.
— Сидни — разсмя се той и хвана ръцете й. — Ще закъснея.
— Това е идеята — усмихна се тя и плъзна ризата по раменете му. — Не се тревожи, ще се застъпя за теб пред шефа.
Два часа по-късно Сидни влезе в стаята на Жанин, понесла букет цветя, който бе купила от улицата. Бе разпуснала свободно косата си и бе избрала слънчевожълт костюм в съответствие с настроението си. И весело си тананикаше.
Жанин вдигна глава от бюрото си, готова да поднесе сутрешните си поздрави. Ала баналните думи заседнаха в гърлото й.
— Еха! Госпожице Хейуърд, изглеждате страхотно!
— Благодаря ти. Така се и чувствам. Това е за теб.
Объркана, Жанин пое букета красиви летни цветя.
— Благодаря ви. Аз… Благодаря.
— Кога е първата ми среща?
— В девет и половина. С господин Бринкман, господин Лоу и господин Келер, за да уточните последните подробности за покупката на жилищна сграда в Ню Джързи.
— Значи разполагам с около двайсет минути. Би ли дошла в кабинета ми, ако обичаш.
— Разбира се. — Жанин вече посягаше към бележника си.
— Няма да ти трябва — рече Сидни и се отправи към двойните врати. Настани се, сетне подкани и Жанин да седне.
— От колко време работиш за „Хейуърд“?
— През март станаха пет години.
Сидни се облегна назад и се взря в секретарката си. Жанин бе привлекателна, спретната, имаше прями сиви очи, в които в момента се четеше недоумение. Тъмно-русата й коса бе лъскава и късо подстригана. Държи се добре, отбеляза наум Сидни. Външността беше от значение, не — решаващо, но определено играеше важна роля в това, което си бе наумила.
— Трябва да си била съвсем млада, когато си започнала работа тук.
— Бях на двайсет и една — отвърна Жанин с усмивка. — Току-що бях завършила бизнес колеж.
— Доволна ли си от работата си?
— Моля?
— Имаш ли други амбиции, или секретарската работа те удовлетворява?
Жанин едва потисна желанието да се сгърчи в стола си.
— Надявах се да стана директор на отдел. Но ми е приятно да работя за вас, госпожице Хейуърд.
— Имаш пет години опит в компанията, почти с пет повече от мен и въпреки това ти е приятно да работиш за мен. Защо?
— Защо? — Нервността на Жанин се стопи и бе заместена от пълно изумление. — Работата на секретарката на президента на „Хейуърд“ е от изключителна важност и смятам, че добре се справям.
— Съгласна съм и с двете. — Сидни стана, заобиколи бюрото и приседна на плота. — Нека бъдем честни, Жанин. Никой в „Хейуърд“ не очакваше да остана повече от месец-два и съм сигурна, всеобщото мнение е било, че ще прекарам времето в лакиране на ноктите си и в разговори с приятели по телефона. — Тя забеляза лекото изчервяване на Жанин и усети, че е улучила твърде близо до целта. — Дали са ми експедитивна секретарка, не помощник, нито управител или изпълнителен директор, или каквото там го наричат в „Хейуърд“, защото са решили, че няма да имам нужда от такъв. Вярно ли е?
— Такива са клюките из фирмата. — Жанин се изправи в стола си и спокойно срещна очите на Сидни. Ако смятаха да я уволняват, щеше да го приеме с достойнство. — Приех работата, защото беше добро предложение — по-висок пост, по-висока заплата.
— Смятам, че си много умна. Вратата се отвори и ти влезе. Откакто работиш за мен, си безупречна. Не мога да твърдя, че имам голям опит със секретарките, но знам, че ти си зад бюрото си, когато идвам сутрин и често оставаш след като си тръгна вечер. Когато исках сведения, ти ми ги даваше или пък ми ги осигуряваше. Когато те питах, ти обясняваше, а когато нареждах, ти изпълняваше.
— Не обичам половинчати неща, госпожице Хейуърд.
Сидни се усмихна, точно това искаше да чуе.
— И искаш да се развиваш. А когато миналата седмица положението ми беше най-нестабилно, ти застана зад мен. Прекъсването на заседанието беше риск, а като демонстрира подкрепата си, ти със сигурност намали шансовете си за издигане, ако ме бяха помолили да изоставя поста си. И със сигурност си спечели един твърде силен враг.